Лий Чайлд - Време за умиране

После предната броня се удари в скалата по цялата си дължина — както с лявата си част, така и с дясната. Джипът спря. Точно на мястото, което искаше Ричър — на трийсетина сантиметра от бедрото му, затваряйки широката част на триъгълника. Усети топлината на радиатора, глухото боботене на мотора резонираше в гърдите му. Отново замириса на моторно масло, бензин, нагорещена гума и изгорели газове. Той опря ръце на закръглената броня и зае седнало положение. Идеята му беше да се плъзне под автомобила с краката напред, а после да се измъкне встрани, пълзейки по гръб.

Не се получи.

Явно желанието на шофьора да го хване беше толкова силно, че беше прежалил бронята си.

Ричър прекрати спускането си и застина на място. До слуха му достигна остро стържене. Шофьорът беше включил на бавна скорост. Идеална за изкореняване на дънери. Или за мачкане на хромирана ламарина. Моторът изрева. Четирите колела захапаха едновременно и каросерията се люшна напред. Съпротивление оказваха единствено собствените й ламарини. Бронята остро изскърца, двата й края се извиха, а после се сплескаха в скалата. Муцуната бавно се придвижваше напред. Два сантиметра, четири, шест… Колелата се въртяха бавно, но неумолимо. Една шарка на гумата, после още една. Бронята се сгъваше навътре с пронизително скърцане. Мощният осемцилиндров двигател с лекота я превърна в парче излъскан скрап.

Сега центърът на бронята се намираше на петнайсет сантиметра от гърдите на Ричър.

И продължаваше да се приближава. Бронята залепна плътно за болтовете, които я крепяха към рамата. И започна да оказва по-голямо съпротивление. Двигателят изрева, колата приклекна и се разклати на пружините си. За миг едно от предните колела изгуби сцепление. Бясното му въртене хвърли купища пръст, камъни и съчки в кухината на калника. Каросерията се разклати и започна да танцува на място. После гумата захапа отново. Ауспухът изхвърли облак черен дим, стоманените куки се сплескаха и машината отново се люшна напред.

Десет сантиметра до гърдите на Ричър.

Седем.

После куките поддадоха още малко и нагорещеният метал опря в шубата му.

Беше крайно време да изчезне.

Той изви главата си на една страна, оттласна се с ръце от бронята и се спусна надолу. Сякаш се потапяше във вода. Стигна някъде до средата, когато ламарината зад бронята започна да се огъва с пронизително скърцане. Двигателят виеше на пълни обороти, тръбите за изгорелите газове свистяха. Предницата преодоля още два сантиметра и средата на смачканата броня опря в бузата на Ричър. Той пропълзя надолу. Едното му ухо се оказа залепено за горещия метал, а другото — за студения гранит. Протегна крака, зарита с всички сили и успя да промъкне таза си през тесния процеп. После се просна по гръб под колата. Миг по-късно калниците се подгънаха, ликвидирайки последния светъл триъгълник над главата му. Остатъците от бронята се извиха назад и предницата се залепи за гранита.

Шофьорът продължаваше да натиска газта. Беше ясно, че не знае къде точно се намира Ричър, защото от мястото си не можеше да види какво става отпред. Очевидно се надяваше, че е успял да го притисне към скалата. Джипът продължаваше да се тресе като жив. Ричър лежеше по гръб под него. От лявата и от дясната му страна се въртяха тежките гуми, над главата му пулсираха тръбите на ауспуха, на сантиметри от лицето му висяха мръсни и очукани метални части. Всичко около него се движеше и тресеше — гайки, болтове, ремъци. Ричър не разбираше от коли. Не знаеше нито как да ги поправя, нито как да ги повреди. Освен това не разполагаше с инструменти.

Всъщност дали бе така?

Опипа джобовете си, колкото по навик, толкова и от отчаяние. В единия от тях имаше нещо твърдо. Сребърните прибори на Дороти, останали от закуската. Нож, вилица и лъжица. Тежки антики, които набързо беше пъхнал в джоба си, а после ги беше забравил. Извади ги. Имаха дълги и солидни дръжки, изработени от някаква стара разновидност на неръждаемата стомана.

Точно над главата му имаше плоска кутия, монтирана в задния край на двигателя. Приличаше на плитък контейнер, гледан отдолу. Черна и мръсна. Картерът, досети се той. Там се събираше маслото на двигателя. В средата му се виждаше голям шестоглав болт. Вероятно за източване на маслото. В сервиза го развиват, за да източат старото масло. А новото наливат отгоре.

Но в сервиза разполагат с гаечни ключове.

Ричър нямаше такъв.

Моторът напрегнато ревеше, каросерията се тресеше. Ричър се изтегли около метър нагоре, вдигна ножа и вилицата и ги кръстоса около болта на картера. Притисна ги здраво с палци и показалци и направи опит да ги завърти обратно на часовниковата стрелка.