Лий Чайлд - Време за умиране

— На какво разстояние сте от него?

— На около шестстотин метра.

— Останете на място. Дори и да стреля, няма да ви улучи.

— Според нас държи карабина.

— Още по-добре. Куршумът дори няма да стигне до вас.

— Започна да тича. Подмина къщата на Джонас и продължи нататък, към къщата на Джейкъб.

Ричър го видя. Нисък и дебел, също като брат си. Пресичаше празното пространство между къщите на Джонас и Джейкъб.

— Влезе в кухнята — докладва в слушалката Дороти Коу. — Виждаме го през прозореца. Джейкъб и Сет също са там.

Ричър чакаше. Пожарът в къщата на Джонас се разрастваше. Тахото пред входа се превръщаше в черен, обгорял скелет. Прозорците се пръскаха и от дупките се показваха алени пламъци. Като размахани юмруци. Покривът също гореше. Внезапно се разнесе оглушителен трясък. От вътрешността на къщата изригна синкав облак, който приличаше на гигантска въздишка. Вдигна се право нагоре, задържа се секунда-две, после се разпръсна във въздуха, отстъпвайки място на още по-яростните пламъци.

— Нещо експлодира в кухнята на Джонас — докладва Дороти Коу. — Вероятно газовата бутилка. Задната стена е обхваната от пламъци.

Ричър чакаше.

Не след дълго приземният етаж изгоря напълно. Разнесе се нов трясък, земята се разтърси. Пламтящите носещи греди се сринаха. Левият фронтон хлътна навътре, а десният падна навън, преодолявайки разстоянието до къщата на Джаспър. Вятърът подхвана рояците искри и ги вдигна на трийсет метра във въздуха. Дясната стена на къщата на Джонас падна върху лявата стена на къщата на Джаспър, която моментално се запали от тлеещата жарава. Вдигнаха се яркооранжеви пламъци.

— Нещата се развиват отлично — рече Ричър.

Секунди по-късно рухна и вторият етаж на къщата на Джонас. Останала без опора, лявата стена бавно се пречупи на две. Горната й част падна право в огъня, а долната изскочи навън и опря в къщата на Джейкъб. Свежият приток на кислород разпали тлеещите греди. Огнените езици лакомо облизаха външната стена на последната оцеляла къща. Пламнаха дори изсъхналите храсталаци край чакъла.

— Три от три — доволно констатира Ричър. — Мисля, че ги ударихме всички наведнъж.

— Джаспър отново е навън — докладва Дороти Коу. — Отива към пикапа си.

Ричър наблюдаваше през мерника. Видя как Джаспър тича към паркираните в една редица коли, скача в кабината на белия пикап и включва на заден. Маневрата приключи за секунди и пикапът се понесе към отвора в оградата. Мина на сантиметри от тялото на Джонас, вдигайки облаци от искри. После се понесе напред. Право към Ричър. И към паркирания напряко черен пикап. Спирачките остро изскърцаха. Джаспър изскочи навън, отвори дясната врата на черния пикап и потъна в купето.

Секунда по-късно се показа обратно.

Ключа го нямаше.

Защото беше в джоба на Ричър, който протегна ръка и внимателно остави телефона върху покрива на джипа.

Джаспър Дънкан стоеше неподвижно. Очевидно се колебаеше. Разстоянието до него не беше повече от четирийсет метра. Нищо работа.

Ричър го простреля в главата. Тялото му се строполи отвесно, също като тялото на брат му. Във въздуха над него увисна розово облаче, което потрепна и изчезна, отнесено от лекия ветрец.

Ричър отново взе телефона.

— Джаспър е отстранен — обяви той, после хвърли празната пушка в канавката и влезе в кабината. Липсата на резервни муниции означаваше край на първата фаза от операцията. И начало на втората.

Ричър измести джипа на стотина метра встрани от алеята, зави надясно и пое направо през нивите. Под колелата захрущяха камъни и замръзнали буци пръст. Описа широк кръг и спря точно срещу къщите. Остави двигателя да работи. От новата си позиция ги виждаше под друг ъгъл. Южната стена на къщата на Джейкъб все още не беше обхваната от огъня, но съдейки по гъстите валма дим над противоположната част, къщата със сигурност гореше. Далеч напред и малко вляво се виждаше пикапът на Дороти Коу, спрял на шестстотин метра на запад. С муцуна към него, приклекнал в очакване. Като ловджийско куче с изплезен език.

Той вдигна телефона до ухото си.

— Отивам към приключване. Какво виждате?

— Къщата на Джонас почти изгоря, с изключение на комина — отвърна Дороти Коу. — Тухлите са нажежени до червено. Натам върви и къщата на Джаспър. Току-що гръмна газовата му бутилка.

— А тази на Джейкъб?

— Тя също гори, от север на юг. При това здравата. На онези вътре трябва да им е доста топло.