Лий Чайлд - Време за умиране

Той слезе от тахото и тръгна към пикапа, за да посрещне останалите. Измъкна рязаната пушка от джоба на шубата си и я подаде на Дороти Коу.

— Връщате се обратно и вземате ключовете от колите на футболистите — разпореди той. — Ще ми докарате още две. Изберете онези, които имат най-много бензин в резервоарите. Искам да го направите по най-бързия начин.

Дороти Коу включи на заден, направи пълен кръг и пое в северна посока. Ричър се качи обратно в джипа и зачака.

Три изолирани къщи. Зима. Равна земя чак до хоризонта. Без никакви укрития. Класически проблем от тактическо естество. Стандартните правила на пехотата изискваха окопаване и изчакване на подкрепленията на артилерията или авиацията. Партизанският подход означаваше обкръжение на противника и атака от всички страни едновременно. С гранати или преносими ракети. Основният удар трябваше да дойде от север, където има най-малко прозорци. Но Ричър не разполагаше с достатъчно жива сила, за да приложи подобна тактика. Нямаше нито гранати, нито реактивни снаряди, не можеше да разчита на артилерийска или въздушна подкрепа. Беше сам. Живата му сила се изчерпваше с един алкохолик на средна възраст и две жени на средна възраст, едната от които в състояние на шок. Въоръжението им се изчерпваше с пушка — помпа с два патрона в пълнителя, деветмилиметров Глок с шестнайсет патрона, 12-милиметрова ловна карабина с три патрона, нож със сгъваемо острие, френски ключ, две отвертки и кутийка кибрит. Въоръжение, което не можеше да се нарече изумително.

Но времето работеше за тях. Имаха цял ден на разположение. Теренът също беше на тяхна страна. Шестнайсет хиляди хектара, простиращи се чак до хоризонта. Оградата на Дънкан също беше на тяхна страна. Издигната преди четвърт век за алиби, но все още солидна и здрава. Законът за непредвидените обстоятелства в действие. Оградата щеше да изиграе неочаквана роля срещу собствениците си.

Той отново вдигна телескопичния мерник пред очите си. Наоколо не се случваше нищо. Помръдваха единствено струйките дим, излитащи от комините на първата и последната къща. Които лениво се насочваха на юг. По-скоро бриз, отколкото истински вятър. Но въздухът със сигурност се движеше.

Той продължи да чака.

Петнайсет минути по-късно в огледалото за обратно виждане се появи малък конвой. Отпред се движеше пикапът на Дороти Коу, следван от златистия джип на младежа на име Джон с доктора зад волана. Най-отзад беше съпругата му, седнала зад волана на черния пикап, с който се беше появил първият футболист рано сутринта. Автомобилите намалиха и спряха зад него, плътно един след друг. По стар навик водачите им гледаха наляво, в обратна посока на фермата.

Ричър слезе от тахото, а другите се скупчиха около него. Той каза на Дороти да задържи рязаната пушка, подаде телескопичния мерник на съпругата на доктора, а в замяна получи шала и мобилния й телефон. След кратките инструкции цялата жива сила на негово разположение се натовари в пикапа на Дороти и пое на юг. Ричър остана сам на банкета. Компания му правеха бялото тахо, златистият джип и черният пикап, чиито ключове лежаха в джоба му. Той преброи до десет и се залови за работа.

Черният пикап се оказа с трийсетина сантиметра по-дълъг от останалите и Ричър реши да го използва втори. Първо щеше да бъде бялото тахо, защото имаше най-много бензин. Последен се оказа златистият джип на Джон. Ричър беше доволен от този факт, защото вече го беше карал и знаеше, че върви добре.

Мина по редицата и запали двигателите, а после започна да ги придвижва един по един напред, точно към входа на алеята пред трите къщи. По сто метра с всяка кола, запазвайки реда им. Надяваше се да бъдат забелязани максимално късно. Наоколо всичко изглеждаше все така спокойно. Ричър придвижи черния пикап с петдесет метра напред, паркира златистия джип зад него, а после изтича за бялото тахо. С него подмина другите две коли и навлезе в паркинга. Спря точно пред входа.

Слезе от кабината, приклекна и стегна човката на френския ключ около педала на газта. Направи го внимателно, като нагласи ръкохватката в хоризонтално положение. Провери дали държи здраво, а после заобиколи отзад и развинти капачката на резервоара. С помощта на по-дългата отвертка натика края на шала дълбоко в отвора на резервоара и драсна клечка кибрит. Върна се при отворената врата, наведе се през седалката и включи на скорост. Колата бавно потегли, използвайки минималните обороти на двигателя. Той започна да подтичва редом с нея, натиснал с пръст бутона за електрическо задвижване на седалката. Тя бавно се плъзна напред, подминавайки позицията на човек със среден ръст, а после и тази на човек с изключително дребен ръст. После седалката опря в края на френския ключ и моторът леко увеличи оборотите си. Ричър ускори крачка, без да отделя пръста си от бутона. Скоростта се увеличи и го принуди да затича редом с тежкия автомобил. Секунда по-късно седалката стигна до максимално предно положение и спря да се движи. Ричър отскочи встрани и каросерията се плъзна покрай него. Скоростта беше не повече от петнайсет километра в час, а може би и по-малко. Но напълно достатъчна да преодолее съпротивлението на чакълестата настилка. Плитките коловози поддържаха автомобила в права посока. Шалът в отвора на резервоара гореше добре.