Лий Чайлд - Време за умиране

— Махмейни няма да се задоволи с половината, когато цялата торта е на масата — поклати глава дребният мъж.

— Но тя не е на масата. Пак повтарям, че ние имаме отношения само с мистър Роси.

— Дали? — извика онзи, отдръпна се встрани и вдигна дясната си ръка на нивото на рамото.

После примижа, хвана на мушка четиримата мъже и леко раздвижи дулото. Като оръдието на крайцер, което бавно се върти на лафета си в търсене на мишена. Дулото спря първо на Сет, после на Джонас и Джаспър, за да стигне до Джейкъб. После тръгна обратно — Джонас, Джаспър, Сет… В крайна сметка избра Джонас и се закова точно между очите му. Пръстът на нападателя побеля върху спусъка.

В следващата секунда главата на дребния мъж експлодира заедно с прозореца. Малката стая се изпълни с оглушителния грохот на 45-калибров револвер, разлетяха се парчета стъкло, а отсрещната стена бе опръскана с кръв, мозък и дребни костици. Иранецът рухна на пода в мига, в който Анджело Манчини влетя в помещението, следван от Касано.

След по-малко от час на спортистите им омръзна да седят на тъмно. Освен досадата в душата им се бореха и други чувства — безпокойство, раздразнение, нетърпение и унижение. И двамата бяха наясно, че губят играта на нерви, и това чувство ги притесняваше. Не бяха от хората, които се примиряват с поражението и не обичаха да бъдат втори. И трудно приемаха, че им е отказан достъп до бляскавите прожектори на НФЛ. За тях това беше тежка обида.

— Все пак имаме пушка, по дяволите! — извика единият.

— Но мазето е голямо — отвърна другият. — Той може да се скрие навсякъде.

— Имаме и фенерче!

— Което едва-едва мъждука.

— Може би все още е в безсъзнание. Може би токът е спрян централно, а ние висим тук като глупаци.

— Със сигурност вече се е свестил.

— И какво от това? Той е сам, а ние разполагаме с пушка и фенерче.

— Да, но той е бил военен.

— Това не му дава магически сили, нали?

— Добре де, но как ще го направим?

— Ще закрепим фенерчето върху дулото на пушката. После ще се спуснем долу. В индийска нишка, като по филмите. Ще го видим, преди той да ни засече.

— Нямаме заповед да го ликвидираме. Сет иска да го направи лично, като му дойде времето.

— Можем да го раним в краката.

— Или да го принудим да се предаде. Така би било най-добре, не мислиш ли? Не може да се изправи срещу заредена пушка. А ние ще го вържем. Можем и да го опаковаме с тиксото, което ще използваме за фенерчето. Така няма как да си играе с осветлението. Трябваше да го направим още преди да го хвърлим долу.

— Нямаме тиксо.

— Ще потърсим в гаража. Ако открием някоя ролка, ще решим какво да правим.

Тръгнаха след лъча на фенерчето. През коридора и кухнята покрай мокрото помещение. Влязоха в гаража. Тиксото лежеше на работната маса. Голямо, още неразпечатано руло сребриста лента, направо от магазина. Взеха го и поеха обратно, без да са сигурни, че изпитват някакво удовлетворение. Но вече бяха решили да действат, затова разпечатаха рулото и развиха част от тиксото. С него опитаха да закрепят фенерчето към дулото на пушката, възползвайки се от слабата светлина от отраженията по стените. То пасна добре. Малко пред и под удължението на приклада, за да запазят видимостта към мерника. Пластмасовата леща щръкна на около три сантиметра пред дулото. Напълно задоволително. Но за да я закрепят здраво, тиксото трябваше да покрие бутона за включване и изключване. Нещо, което правеше решението им необратимо. Тогава трябваше да действат. Нямаше смисъл фенерчето да свети напразно, докато батерията се изтощи.

— Е? — подхвърли единият.

Три часа до разсъмване. Отегчение, раздразнение, нетърпение, унижение.

— Да го направим — рече другият.

Положи пушката напряко на коленете си, а колегата му отлепи горния край на ролката и започна да увива тиксото около дулото и фенерчето. Разнесе се звучно скърцане. Сякаш бинтоваше пукнати ребра. Конструкцията постепенно надебеляваше. Накрая той се наведе, прехапа със зъби долния край и здраво го притисна с длани. Другият взе пушката в ръце и я размаха наляво-надясно. Фенерчето не помръдна, надеждно закрепено към цевта.

— Получи се страхотно — доволно кимна той. — Можем да действаме. Това фенерче стана като лазерен мерник, няма начин да пропусне.

— Не забравяй да се целиш в краката — предупреди го партньорът му. — Като го видиш, наведи дулото и стреляй в краката му.

— Освен ако преди това не се предаде.

— Точно така. Първата ни работа е да го обездвижим. Ако мръдне, стреляш.