Лий Чайлд - Време за умиране

— На колене! — заповяда нападателят.

— Кой си ти? — попита Джейкъб.

— Вие убихте приятеля ми! — изсъска мъжът.

— Не съм аз — поклати глава Джейкъб.

— Някой от вас го е направил.

— Нищо подобно. Дори не знаем кой си ти.

— На колене! — повтори заповедта си дребният мъж.

— Кой си ти?

Непознатият взе ножа си от масата и попита:

— Кой от вас е Сет?

Сет Дънкан трепна и вдигна здравата си ръка. Като отличник в час.

— Ти си убил приятеля ми и си го сложил в багажника на кадилака! — отсече дребният.

— Не е бил той — обади се Джейкъб. — Днес следобед Ричър му е откраднал колата.

— Ричър не съществува.

— Напротив, той е човек от плът и кръв. Пораженията по носа и ръката на сина ми са причинени от него.

Дулото не помръдна, но дребният мъж извърна глава и се втренчи в Сет. Очите му се плъзнаха по алуминиевата шина на носа и подутите пръсти на ръката.

— Цял ден не сме мърдали от тук — добави Джейкъб. — Но Ричър е бил в „Мариот“. Следобед и вечерта. Научихме го от сигурен източник. Зарязал е кадилака на паркинга.

— Къде е той сега?

— Не сме сигурни, но вероятно е някъде наблизо.

— Как се е върнал обратно?

— Най-вероятно с вашата кола. Ключовете у приятеля ти ли бяха?

Дребният мъж не отговори.

— Кой си ти? — отново попита Джейкъб.

— Представлявам Махмейни.

— Не познаваме човек с това име.

— Той изкупува вашата стока от Сафир.

— И този не сме го чували. Ние продаваме на един италианец от Лас Вегас, казва се Роси. Не се интересуваме какво става със стоката след това.

— Опитвате се да отстраните всички по веригата.

— Нищо подобно. Искаме да осъществим доставката и това е всичко.

— Къде е стоката?

— На път е. Но няма да я доставим, преди Ричър да бъде елиминиран.

— Защо?

— Отлично знаеш защо. Този бизнес не се върши публично. Ти би трябвало да ни помагаш, а не да ни държиш на мушката си.

Дребният мъж не отговори.

— Остави пистолета и седни да поговорим — подхвърли Джейкъб. — Всички тук сме на една и съща страна.

Пистолетът в ръката на непознатия дори не потрепна.

— Хората на Сафир също са мъртви — процеди той.

— И това е дело на Ричър — въздъхна Джейкъб. — Той все още е на свобода.

— А къде са момчетата на Роси?

— Отдавна не сме ги виждали.

— Наистина ли?

— Заклевам се.

Дребният мъж помълча известно време, после кимна.

— Добре. Нещата се променят, животът продължава. Това се отнася за всички ни. От този момент нататък ще продавате директно на Махмейни.

— Имаме споразумение с мистър Роси — поклати глава Джейкъб Дънкан.

— Вече нямате — отсече дребният мъж.

Джейкъб Дънкан не каза нищо.

Касано и Манчини решиха да се насочат първо към къщата на Джейкъб Дънкан. Логичен избор, защото по всичко личеше, че глава на фамилията е именно Джейкъб. Отделиха се от оградата и тръгнаха обратно. Спряха на едно място, което се намираше срещу кухненския прозорец на Джейкъб. Върху чакъла под него се очертаваше светъл правоъгълник, който свършваше на два метра от основата на оградата. Двамата безшумно се прехвърлиха през нея и тръгнаха напред. Касано вдясно от правоъгълника, Манчини — вляво. Стигнаха до стената, залепиха се за нея и предпазливо надникнаха през прозореца.

Кухнята беше празна.

Манчини побутна задната врата и пропусна Касано пред себе си. В къщата цареше тишина. Ненарушавана от никакви звуци. Нито от спящи, нито от будни хора. Касано и Манчини имаха богат опит в претърсването на чужди къщи.

Излязоха обратно навън и се върнаха по стъпките си. Прескочиха оградата и поеха на север сред тъмното поле. Не след дълго спряха пред осветения прозорец на Джаспър, отново прескочиха оградата и отново избегнаха светлия правоъгълник върху чакъла. После се промъкнаха до стената, залепиха се за нея и предпазливо надникнаха.

Не очакваха онова, което се разкри пред очите им.

Никак не го очакваха.

Иранецът беше само един, а не двама, както си мислеха. Разговорът беше труден. Без усмивки, без тостове с бърбън. Човекът на Махмейни стоеше в единия край на стаята, въоръжен с нож и пистолет. Четиримата Дънкан бяха наредени рамо до рамо в другия. Тревожният глас на Джейкъб Дънкан долиташе с прекъсване до тях, вероятно поради различната дебелина на стъклото.

— Ние сме отдавна в този бизнес, сър — казваше Джейкъб Дънкан. — Всичко е изградено на базата на лоялност и взаимно доверие, а тези неща не се променят просто ей така. Имаме ангажименти само към мистър Роси и към никой друг. Може би за в бъдеще той ще продава директно на вас, тъй като по всичко личи, че мистър Сафир вече е вън от играта. Може би това ще ви донесе изгода, но ние не можем да ви предложим нищо.