Лий Чайлд - Аферата

Това беше мигът, в който разговорът зацикли. Наистина нямаше какво повече да си кажем. Фрейзър направи сериозни усилия да се покаже толерантен. И търпелив. Нарече ме параноик, после се посмя на разочарованието ми от липсата на арест. След това се опита да бъде загрижен. Може би за здравословното ми състояние. И със сигурност за външния ми вид. За дългата коса и наболата брада. За целта използва грубия мъжкарски глас на чичото, който мъмри любимия си племенник:

— Изглеждаш ужасно! — отбеляза той. — Тук имаме бръснарници. Използвай някоя от тях!

— Не мога. Трябва да изглеждам именно така.

— Заради ролята ти под прикритие?

— Да — отвърнах.

— Само дето не си съвсем под прикритие, нали? Чух, че веднага си бил разкрит от тамошния шериф.

— Въпреки това трябва да поддържам ролята си. Заради местните. В момента армията не се радва на особена популярност там.

— Това вече няма значение, защото очаквам да бъдеш отзован всеки момент. Фактически съм учуден, че още не са те изтеглили. Кога получи последните си заповеди?

— Защо ще ме изтеглят?

— Защото проблемът в Мисисипи е на път да бъде решен.

— Така ли?

— Да. Стрелбата край периметъра на Келам е демонстрация на злоупотреба със сила от страна на неофициални и неоторизирани паравоенни формации от друг щат. Властите в Тенеси ще имат грижата, а нашите правомощия са ограничени и няма да им попречим.

— Те са изпратени там със специална заповед.

— Не мисля така. Става въпрос за групи, които използват нелегални комуникации. По всичко личи, че инициативата им ще се окаже цивилна, без отношение към армията.

— Не съм съгласен.

— Проблемът не подлежи на обсъждане. Фактите са си факти. Страната е наводнена с подобни формации, които определят целите си самостоятелно. В това няма никакво съмнение.

— Ами трите убити жени?

— Мисля, че извършителят вече е идентифициран.

— Кога?

— Преди около три часа, доколкото съм осведомен.

— Кой е той?

— Не разполагам с подробностите.

— Някой от нашите?

— Не. Става въпрос за местен човек. От Мисисипи.

Замълчах.

— Но както и да е — смени тона Фрейзър, — благодаря ти, че дойде.

Не казах нищо.

— Срещата ни приключи, майоре.

— Не, господин полковник — отвърнах. — Срещата ни не е приключила.

Пентагонът е бил построен в началото на Втората световна война. И поради този факт строителството е било извършено без много стомана. Както при всяка война стоманата е била по-нужна другаде. Това е причината огромното здание да разчита главно на здравината на бетона. За изграждането му е било нужно голямо количество пясък, което са копали от Потомак, почти до стените й. Много голямо количество. Близо един милион тона. Резултатът е изключителна солидност.

И тишина.

Отвъд вратата на Фрейзър работеха трийсет хиляди души, но аз изобщо не ги чувах. Тишината се нарушаваше единствено от тихо съскане, характерно за всеки кабинет в пръстен С.

— Не забравяй, че разговаряш с висшестоящ офицер — процеди Фрейзър.

— А ти не забравяй, че срещу теб седи офицер от Военната полиция, който има право да арестува всеки военнослужещ — от редника до генерала.

— Какво искаш да кажеш?

— „Свободните граждани на Тенеси“ са получили заповед за охрана на Келам. Това е ясно за всички. Съгласен съм, че е имало злоупотреба със сила, но за това са отговорни колкото те, толкова и човекът, който е издавал заповедите. Всъщност неговата отговорност е по-голяма именно заради това.

— Никой не е издавал никакви заповеди.

— Те са били изпратени там едновременно с моята поява. И тази на Мънро. Събрали сме се на едно място благодарение на специално решение. Заради присъствието на Рийд Райли в базата. Кой е знаел за това?

— Може би решението е било взето на местно ниво.

— Искам да чуя каква е била личната ти позиция.

— Пасивна. С готовност за бърза реакция в случай на нужда. Нищо повече.

— Сигурен ли си?

— Офицерът за връзки със Сената винаги е пасивен. Работата му е да потушава пожари.

— Никога не поема сам инициативата, така ли? В смисъл да потушава пожарите още преди да са възникнали?

— Как бих могъл?

— Видял си приближаването на опасността, изготвил си план. Възлагаш охраната на Келам на някакви досадни цивилни, които задават тъпи въпроси. Няма как да възложиш задачата на самите рейнджъри, защото никой командир на света не би признал законността на подобна заповед. По тази причина си принуден да потърсиш услугите на своите неофициални другарчета. Например от Тенеси, който по една случайност е родният ти щат, където познаваш много народ. Това е възможно, нали?