— Според вас агентите под прикритие не заслужават сигурност, така ли?
— Според мен те трябва да получават максимална помощ от всички страни.
— Тогава?
— Питам се колко операции под прикритие провеждате. Това място може да побере петдесет човека едновременно, а петдесет човека са много свидетели.
— Не мога да коментирам въпроса за провежданите секретни операции.
— Това място било ли е пълно някога?
— Не.
— А празно?
— Също не.
— За три години? Доста операции сте провели.
— Такава ни е работата.
— Добре — кимна Ричър. — Запознайте ме с правилата.
— Те са само две — каза Бейл.
— Пробвайте ме все пак. Мисля, че мога да броя до толкова.
— Ще бъдете наш гост, докато приключи операцията. Въпросът не подлежи на обсъждане. Не бива да споделяте с останалите тук нищо от онова, на което сте станали свидетел досега. Още по-малко с външни хора. Никаква част от него. Нито сега, нито по-късно. Това също не подлежи на обсъждане.
— Друго има ли?
— То е за ваше добро. Защото те са ви видели. Само един от мъжете в онази импала беше от нашите.
— Кинг умря.
— Не и преди да използва телефона си няколко пъти. Според нас това е станало на бензиностанцията. Времето на обажданията съвпада с използването на кредитната карта.
— Подслушвали сте телефона му?
— Агентът под прикритие се радва на доста привилегии.
— Какво е казал за мен?
— Разполагат с името и описанието ви. Имайте го предвид, когато ви се прииска да кажете лоши неща за строителя на оградата.
— Кои са тези хора?
Не получи отговор.
— Добре ли е Маккуин?
— Не се безпокойте за него.
— Не мога да не се безпокоя.
— Операцията се провежда от седем месеца насам. Той няма да напусне точно в този момент.
— Не се боя, че ще напусне. Боя се, че някой друг може да вземе това решение вместо него. Доста обяснения му предстоят тази нощ.
— Нямаме право да го обсъждаме — обади се Бейл. — Просто запомнете правилата.
И това беше всичко. Бейл се облегна назад. Трапатони също. Разговорът приключи. В този момент пристигна и храната. Мамчето май ни е наблюдавало през някоя шпионка, каза си Ричър. Или директно ни е подслушвала.
Делфуенсо и дъщеря ѝ отдавна си бяха тръгнали, а свидетелят беше на седмата си бира. Ричър излезе от трапезарията и тръгна по осветената пътека, която водеше към временното му убежище. В един момент спря, напълни гърдите си със студен въздух и погледна към небето. Звезди нямаше, луна също. Условията бяха идеални за тайни действия. За съжаление единственият изход беше през портала, който нямаше как да отвори. А телефони липсваха.
Свидетелят излезе от трапезарията и се запрепъва по пътеката към него. Прожекторите срещу указателните табели осветяваха добре краката му, които не вървяха по съвсем права линия. Беше пийнал здравата, но почти не залиташе. Правеше малки крачки на цяло стъпало. Леви, десни. Леви, десни. Беше навел глава и внимаваше къде стъпва. Ричър бавно се оттегли назад и спря едва когато неговите крака попаднаха в кръга светлина. Направи го нарочно, защото не искаше човекът да получи сърдечен удар.
Свидетелят продължаваше да крачи напред. Леви, десни. После зърна краката на Ричър и спря. Не беше особено изненадан.
На лицето му се появи дружелюбна усмивка.
— Толкова ли беше пиян, когато видя червената кола? — попита Ричър.
— Приблизително — отвърна след кратък размисъл свидетелят.
— Кой те разпита за нея?
— Шериф Гудман и русата дама от ФБР.
— Какво не им каза?
— Всичко им казах.
— Не си — поклати глава Ричър. — Никой очевидец не казва всичко, което е видял. Премълчал си нещо, нали? Нещата, за които не си бил сигурен, нещата, които биха прозвучали глупаво, нещата, които не би трябвало да вършиш.
— Търсех си пикапа.
— Къде го беше оставил?
— Не си спомнях. Затова го търсех.
— Каза ли им това?
— Не ме попитаха.
— И щеше да шофираш в това състояние?
— Къщата ми не е далече. Освен това познавам всеки завой.
— И?
— Онези се появиха, докато пусках една вода.
— Къде?
— Зад помпената станция. Това също не им го казах.
Ричър кимна. Нещата, които не би трябвало да вършиш. Пикаене на обществено място и шофиране в пияно състояние. Незаконни във всяко кътче на Америка.
— Значи изобщо не си ги видял — подхвърли Ричър. — След като си бил зад сградата.
— Напротив, видях ги много ясно — каза човекът. — Бях приключил и си вдигах ципа в движение.
Читать дальше