Лий Чайлд - Издирваният

— А казаха ли колко време ще ви държат тук?

— Докато всичко приключи. Вероятно няма да е дълго. Лично аз се надявам на поне една седмица.

Ричър замълча.

— Носът ти изглежда по-добре — подхвърли Делфуенсо.

— Наистина ли? — попита Ричър, въпреки че нямаше желание да обсъждат носа му. Но имаше чувството, че трябва да завърже някакъв смислен разговор.

— Преди изглеждаше ужасно — добави Делфуенсо. — Часове наред го зяпах в колата. Сега виждам, че си го почистил.

Той кимна.

— Фактически целият си се почистил. Взел си душ, нали?

— Е, това не ми се случва чак толкова рядко.

— Просто се чудех.

— Купих си и нови дрехи.

— Напразно си се охарчил. Тук дават всичко. Казаха, че можем да задържим и двата чифта дрехи, плюс тоалетните принадлежности.

— Какво се случи, след като напуснахте онзи мотел в Айова? — попита той.

Тя не отговори.

— Ти знаеш, те знаят — въздъхна Ричър. — Защо да не знам и аз? Затворен съм тук също като теб. Не мога да изляза, не мога да споделям с други хора.

Делфуенсо се замисли дълбоко. Изражението ѝ стана същото като на дъщеря ѝ преди малко — сериозно и вглъбено. В крайна сметка стигна до някакво решение, сви рамене и каза:

— Тази част беше ужасна. Имам предвид момента, в който ти влезе вътре заедно с Маккуин. Не видях много от това, което се случи, защото той ми пречеше. Но видях отблясъка и чух гърмежа. После той изтича навън, а ти не се виждаше. Помислих, че си мъртъв. Факт, който секунди по-късно беше потвърден от Маккуин.

— Така ли?

— Да — кимна Делфуенсо. — Кинг попита дали ти е видял сметката и той каза: „Да, точно между очите“.

Разбрах, че и мен ме чака същото. В смисъл, какво друго? Вече не им бяхме нужни. Започнах да пищя. Кинг ми каза да млъкна. Подчиних се, защото се уплаших. Бях сигурна, че ако не се подчиня, той ще ме застреля. В онзи момент проумях една важна истина: човек е готов на всичко, за да спаси живота си. Дори и за десетина секунди.

— Какво се случи след това?

— Пътувахме известно време. Описвахме нещо като осморки в полето. По неизвестни за мен причини те не искаха да се отдалечават много. Караше Кинг. Изминахме около петнайсет километра в западна посока и спряхме. Реших, че ми е дошло времето. Той обаче каза, че първо ще се позабавляваме, и ми заповяда да си сваля ризата. Онази синята, която ми бяха купили. Не се противопоставих. Както вече споменах, човек е готов на всичко, за да запази живота си. Кинг слезе от колата и се прехвърли на задната седалка при мен. Започна да ме опипва. После Маккуин също слезе, отвори вратата от моята страна и го застреля. Просто ей така. Извади пистолета си и го гръмна.

— В гърдите?

— Право в сърцето — кимна Делфуенсо.

— А после?

— Маккуин започна да ме успокоява. Каза, че е агент на ФБР, който работи под прикритие при лошите.

— Ясно — кимна Ричър. — По-добре той, отколкото аз. Трудна работа.

— Знам.

— Знаеш?

— Искам да кажа, че съм гледала по филмите.

— После какво стана?

— Маккуин каза, че е стрелял над главата ти. Че си жив и здрав и всичко е наред. Изрази съжаление, че се е разправил с Кинг пред очите ми, но нямало друг начин да ме отърве. Опитал се да изиграе ролята си докрай, но не можел да позволи това, което предстояло да се случи.

— А след това?

— Проведе няколко телефонни разговора, а после закопча Кинг с предпазния колан. На мястото, на което малко преди това седях аз. Преместих се на предната седалка. След това потеглихме. Изминахме седем-осем километра в източна посока и отново спряхме. Появиха се двама непознати и ние се прехвърлихме в тяхната кола, а моята я запалиха. Казаха, че трябва да го направят, тъй като лошите очакват от Маккуин да заличи следите и със сигурност ще проверят дали го е направил. Обещаха да ми купят нова кола. Което е страхотно, защото старата имаше проблем със скоростите.

— И те ли бяха от ФБР?

— Да. От Канзас Сити. Легитимираха се. Маккуин не разполагаше със служебна карта, защото беше под прикритие.

— И те докараха направо тук?

Делфуенсо кимна.

— Заявих, че няма да остана тук без Луси, и те отидоха да я вземат.

— А къде отиде Маккуин?

— Придружи ме до тук и веднага си тръгна. Каза, че трябва да бъде на позиция, защото му предстои да обяснява много неща. Според мен ще им каже, че ти си убил Кинг.

— Аз ли?

— Това обсъждаха. Да им съобщи, че са качили стопаджия, за да променят бройката на пътниците, но той се опитал да ги ограби. Според мен Маккуин ще им каже, че си убил Кинг и си избягал.