Лий Чайлд - Издирваният

— Две са много, така ли?

— Точно така!

— А кое е първото?

— Нали помниш брата на Алън Кинг?

— Питър Кинг? Артилеристът?

— Колегата от нощната смяна решил да го проучи, за да ми направи услуга. Веднага след като разговарял с Мама Сил първия път. Свързал се с Автомобилната инспекция, с пощата, банките и компаниите, издавали кредитните му карти. Опитал и мобилните оператори, разбира се, като имал едно наум, че могат да му откажат. Което, естествено, не се случило. Резултатите пристигнаха тази вечер.

— И какви са те?

— По всичко личи, че Питър Кинг е напуснал Денвър и се е заселил в Канзас Сити.

— Кога?

— Преди седем месеца.

Ричър се размърда в стола и прокара пръсти през косата си.

— Алън Кинг спомена, че двамата с брат му не си говорели — рече той.

— Той е живял в Канзас Сити, така ли? — попита Соренсън.

— Мисля, че да.

— А може би не. Но дори да е живял там, е възможно да не са се срещали. Канзас Сити е достатъчно голям.

— Знам — кимна Ричър. — Милион и половина жители.

— Наистина ли са толкова?

— Кодът му е осемстотин и шестнайсет.

— Ясно.

— Значи случайните съвпадения стават три — проточи Ричър. — Преди седем месеца Делфуенсо се преселва в най-затънтената част на Небраска. По същото време Питър Кинг отива да живее в Канзас Сити, Мисури, където може би е живял брат му, с когото може би не си е говорил. Едновременно с това вашите хора от Отдела за борба с тероризма, базирани в Канзас Сити, стартират една доста сложна операция под прикритие много близо до новия дом на Делфуенсо в най-затънтената част на Небраска.

— Не може да имаме три случайни съвпадения. Много са.

— Бих се съгласил, но само теоретически — кимна Ричър. — На практика доказаните са две.

— Как са доказани?

Ричър се наведе към леглото и натисна матрака с длан, сякаш за да провери гъвкавостта му.

— Първо, Питър Кинг действително е брат на Алън Кинг, а Алън Кинг действително е бил лош човек. Толкова лош, че един агент под прикритие на ФБР е принуден да го застреля и да изгори тялото му в умишлено предизвикан пожар. Една доста категорична дефиниция за лош човек, не мислиш ли?

— И второ?

— Прекият ти началник те изпраща тук, защото си открила, че Делфуенсо се е преселила в Небраска преди седем месеца. На същото място, на което хората просто се препъват в изобилието от доказателства за провеждането на операция под прикритие. Следователно Делфуенсо е част от въпросната операция под прикритие.

— Каква част?

— Да идем да я попитаме — отвърна Ричър.

Ричър спря на няколко крачки от стаята на Делфуенсо, а Соренсън пристъпи към вратата и тихо почука. Изтече цяла минута, преди отвътре да прозвучи подрънкването на предпазната верижка. Вратата се открехна.

— Кой е? — попита шепнешком Делфуенсо.

Шепне, защото детето ѝ току-що е заспало, помисли си Ричър.

— Карън Делфуенсо? — попита Соренсън.

— Да?

— Аз съм Джулия Соренсън от бюрото на ФБР в Омаха. Миналата нощ участвах в операцията по освобождаването ви.

Делфуенсо предупредително изшътка с едва прикрито нетърпение. Ричър очакваше това, тъй като десетгодишното момиченце току-що беше заспало. После се сбъдна и второто му очакване — жената излезе навън, избута Соренсън и се отдалечи на три метра по алеята, където можеха да разговарят нормално.

— Моля да ме извините — рече Соренсън. — Не искам да ви досаждам, а само да ви се представя и да проверя дали сте добре.

— Добре съм — намръщено отговори Делфуенсо, без да забележи Ричър, който се шмугна в стаята.

От предишната си визита беше наясно с разположението на мебелите и можеше да се ориентира дори на тъмно. А в стаята наистина цареше мрак, но електрическият ключ в отворената баня беше с вградена оранжева лампичка. Това слабо сияние беше достатъчно, за да може той да зърне фигурата на Луси, която спеше на леглото в дъното, по-далече от вратата. Беше легнала на една страна, свита като ембрион и здравата омотана в завивките. Чаршафът опираше в брадичката ѝ, а косата ѝ се беше разпиляла върху възглавницата — черно върху бяло. Ричър напрегна поглед и откри дамската чанта на Делфуенсо върху съседното легло. То беше по-близо до вратата и фотьойлите. Добре помнеше как чантата беше отскочила, когато притежателката ѝ я подхвърли на леглото. Матраците навсякъде бяха меки, а не опънати като трамплин. Не твърди като барабани. Но въпреки това чантата беше отскочила, сякаш бутилката с вода все още беше вътре.