Лий Чайлд - Издирваният

Калъфчето за документи беше от фина черна кожа. Ричър го отвори. Приличаше на миниатюрна книга. Лявата страница представляваше цветен щит, около който беше изписано Министерство на правосъдието. Федерално бюро за разследване. Дясната беше заета от снимка на Делфуенсо. Лицето ѝ изглеждаше малко бледо от светкавицата и малко зелено от луминесцентното осветление над главата ѝ. Но без съмнение беше нейното лице. Снимката беше запечатана с официален печат и холограма, върху която се повтаряше същият текст: Министерство на правосъдието. Федерално бюро за разследване. Холограмата пресичаше документа по цялата му дължина.

Специален агент Карън Делфуенсо.

Ричър върна вещите в издълбаната библия и притисна корицата върху повредите, които беше причинил. После тихо се плъзна покрай спящото дете и се измъкна навън. Насочи се към двете жени, които продължаваха да стоят на пътеката.

Соренсън говореше нещо с равнодушен глас, колкото да мине времето. Делфуенсо изглеждаше отегчена и малко нетърпелива. Доловиха скърцането на чакъла под обувките му и се обърнаха.

Ричър размаха библията и подхвърли:

— Хайде да се помолим.

Оставиха Луси да спи сама. Делфуенсо изрази мнение, че това не крие рискове. Обектът се охранявал добре, а Луси обикновено не сънувала кошмари и рядко се будела нощем. Отидоха в стаята на Соренсън, която беше № 9. По-близо до стаята на Ричър. Тя още не беше влизала в нея, тъй като Ричър я пресрещна, преди да стигне до вратата.

Влязоха. Ричър забеляза, че са се озовали в огледално копие на собствената му стая. Два фотьойла, легло персон и половина, две спретнати купчинки с дрехи, но в дамски вариант — идентични с дрехите на Делфуенсо. Със сигурност и банята беше заредена със същите кремове, лосиони и кърпи.

Делфуенсо се отпусна на единия фотьойл и Ричър ѝ подаде библията. Тя я притисна в скута си — като жена, която пази чантата си от крадци.

Соренсън седна на леглото. Имаше право на избор, защото стаята все пак си беше нейна. Ричър се настани в другия фотьойл.

— Вероятно разбираш, че имам милион въпроси — каза той.

— Поставяш всички ни в много трудна ситуация — поклати глава Делфуенсо. — Не биваше да ровиш в чантата ми. Това със сигурност е незаконно.

— Време е да пораснеш — отвърна Ричър.

— Претърсиха ли ви, когато пристигнахте тук? — попита Соренсън, обръщайки се към Делфуенсо. — Или преди да ви докарат?

— Не.

— Нито пък мен — добави Ричър.

— Ще се съгласите, че това е доста сериозен пропуск — каза Соренсън. — Досега си мислех, че колегите от Канзас Сити са достатъчно опитни, за да не допускат подобни неща.

Делфуенсо сви рамене.

— Аз не съм изненадана, защото играех ролята на случайна и безпомощна жертва — каза тя. — Но това не важи за Ричър, чието положение така и си остана неизяснено.

— Това означава ли, че Канзас Сити не знае коя си? — попита Ричър.

— Естествено, че не знае. Иначе нямаше да попадна в проклетия им пленнически лагер, нали?

— А коя си ти?

— Не желая да говоря по този въпрос.

— Кинг и Маккуин са пътували на юг от магистралата, нали? Чак до старата помпена станция?

— Защо питаш?

— Защото това е ключов въпрос.

— Не. Дошли са от Канзас, значи от юг на север.

— Как?

— Докарал ги е съучастник.

— А били ли са там и преди? Имам предвид на кръстовището?

— Едва ли.

— Това означава, че никога преди това не са виждали Син Сити. Не са знаели нищо за него. Не са се надявали, че ще отмъкнат кола точно от там. Но въпреки всичко се насочват именно към Син Сити. Защо?

Делфуенсо не отговори.

— Защото ти си била резервният контакт на Маккуин — отговори си сам Ричър. — За всеки случай, ако нещата излязат от контрол. Но не Канзас Сити са ти възложили тази задача, защото изобщо не знаят коя си. Въпросът е кой?

Делфуенсо мълчеше.

— Очевидно някой друг — продължи монолога си Ричър. — Някой, който е по-нависоко и може да си позволи да прескочи Канзас Сити. Предполагам, че става въпрос за самата централа. Някоя едра риба от Хувър Билдинг, която има притеснения относно канзаското бюро.

Делфуенсо мълчеше.

— Оттук изниква и въпросът какви по-точно притеснения — добави Ричър.

— Ти наистина ли си бил военен полицай? — попита Делфуенсо.

Сега дойде ред на Ричър да замълчи. Вместо него се обади Соренсън.

— Наистина е бил. Пише го в досието му. Има много медали, има „Сребърна звезда“, Орден за бойни заслуги, „Бронзова звезда“ и „Пурпурно сърце“.