Лий Чайлд - Издирваният

— Както и да е. За мен убийството е било оправдано.

— Съгласен съм. Не споря. Какво се случва след това?

— Тръгват да бягат. Червената кола не им харесва. Убедени са, че рано или късно местните ченгета или лошите ще тръгнат да я търсят. А вероятно и едните, и другите. Маккуин знае къде съм. Знае го още от самото начало. Затова се насочва към Син Сити. Прави се, че не знае къде точно отива и когато уж случайно открива моето шеви, предлага да го задигнат. Кинг няма нищо против.

— На практика обаче не го крадат в буквалния смисъл на думата.

— Не са могли да го отворят. Колата е нов модел, с куп системи за сигурност. Алармата се включва. Аз погледнах през прозорчето на дамската тоалетна и веднага разбрах какво се случва. Двамата стояха пред колата като пълни глупаци. Реших да изляза — все едно че току-що съм приключила работа. Очаквах да ме заплашат с оръжие и да ми вземат ключа. По-късно Маккуин сподели, че и той е очаквал същото. В най-лошия случай щял да ме фрасне по главата. Но Кинг бил на друго мнение. Не искал свидетели. Затова предпочел цялата история с отвличането. Взема сервитьорката за заложница и екшънът започва.

— Маккуин познавал ли е човекът в бункера?

— Не. Каза, че за пръв път го вижда.

— Значи и ти не си знаела кой всъщност е той. И не си имала възможност за новини в реално време в продължение на цяло денонощие. Също като нас. А Канзас Сити не си прави труд да те информира, защото си никоя.

— В какъв смисъл да ме информира?

— Доколкото ни е известно, убитият е бил резидент на ЦРУ — поясни Соренсън.

Делфуенсо помълча известно време, после каза:

— Трябва да проверя.

Отвори библията, извади джиесема и включи зарядното. После натисна някакъв бутон и го задържа в продължение на две дълги секунди. Дисплеят светна. Върху него беше изписано текстово съобщение. С главни букви.

— Извънредна ситуация — обяви тя. — Маккуин току-що е изчезнал от радара.

Делфуенсо набра някакъв записан в паметта номер и получи последната информация. Изчезването на Маккуин от радара било просто един фигуративен израз. На практика сигналите на неговия джипиес изчезнали от екрана на нечий компютър. Той бил оборудван с два чипа — единият в телефона, а другият отзад в колана на панталона му. С тяхна помощ записвали движенията му в продължение на цели седем месеца. Но преди час сигналът прекъснал и повече не се появил. И двата чипа изключили в рамките на секунди. Вероятността да са се повредили едновременно била толкова нищожна, че никой не си направил труда да я обсъжда. Всички приели, че Маккуин е в беда.

— Къде е бил засечен за последен път? — попита Ричър.

— На обичайното място.

— Тоест?

— В едно скривалище на „Уадия“.

— Къде се намира то?

— Близо до Канзас Сити.

Ричър помълча за момент, после попита:

— Твоите хора имат ли план?

— Няма да забъркваме момчетата от Канзас Сити. Това е решено отдавна. От този момент нататък те са напълно изолирани. Няма как да ни помогнат при такъв проблем. Като нищо може да се окаже, че именно те са го причинили.

— И какъв е планът?

— Отряд за бързо реагиране директно от Куонтико.

— Кога?

— Незабавно.

— Тоест?

— След осем часа са в Канзас Сити.

— Това ли значи „незабавно“?

— Огромна страна сме. Нужно е и време за организация.

— Осем часа са прекалено много.

— Знам.

— Но ние сме тук. И тримата. Намираме се само на сто и шейсет километра от Канзас Сити. Това означава два часа, а не осем.

Дискусия нямаше. Ричър не очакваше да има. Изчезнал бе агент под прикритие. Неписаните правила на ФБР едва ли бяха по-малко строги от тези на армията. Работата под прикритие бе най-трудната работа на света. Единственият начин да бъде поносима бе оперативният агент да знае, че го наблюдават хора, които ще реагират незабавно, ако попадне в беда.

Дадоха си три минути за подготовка. Ричър не се нуждаеше дори от тях, тъй като нямаше багаж в стаята си. Четката за зъби беше в джоба му, което означаваше, че е готов. Делфуенсо употреби времето, за да напише бележка на Луси, а Соренсън — за преобличане. Използва дрехите, подредени на купчинки върху леглото. След което се пошегува, че им предстои една „дънкова“ нощ.

После настъпи неизбежната пауза. Затишието пред бурята.

Делфуенсо погледна Ричър в очите.

— Не забравяй, че „Уадия“ знае името ти и разполага с описанието ти — рече тя.

— Знам — кимна Ричър.

— А Маккуин почти сигурно им е казал, че ти си ликвидирал Кинг. Това също не го забравяй.