Лий Чайлд - Издирваният

Часовникът в главата на Ричър и километражът на таблото действаха в синхрон и показваха, че ще стигнат Канзас Сити доста преди двата часа, които си бяха поставили като цел. Пътуването щеше да отнеме час и четирийсет минути, най-много час и три четвърти. Разбира се, без да се броят неизбежните няколко километра в самия му край. Лошите едва ли се криеха на място в центъра на града. Ричър не очакваше, че ще провеждат срещите си във фоайето на някой от тамошните хотели.

— Къща в предградията — сякаш отгатна мислите му Делфуенсо. — На югоизток.

— Разстояние?

— На двайсетина километра от центъра.

— Какъв тип предградие? — попита той.

— За заможни хора. Доста оживено.

— Това е странно.

— Може би.

— Но предполагам, че е добре избрано.

Делфуенсо кимна и каза:

— „Уадия“ са по-умни, отколкото си представяме.

Париж на Средния запад се приближаваше с километър на всеки трийсет секунди.

— Какво знаеш за Питър Кинг? — обади се Соренсън.

— Откъде знаете това име? — отвърна с въпрос Делфуенсо.

— Ричър го е чул от устата на Алън Кинг.

Делфуенсо го стрелна в огледалото и кимна.

— Да, спомням си. А след това се изпусна да каже, че живее на място, обитавано от милион и половина души. Малко след като обяви, че по принцип живее в Небраска. И малко след като каза, че шофира вече три часа въпреки почти пълния резервоар и бутилките със студена вода.

— Научихме, че преди седем месеца Питър Кинг се е преместил от Денвър в Канзас Сити — добави Соренсън.

— Май знаете повече от необходимото — отбеляза Делфуенсо.

— Случайно ли е било това преместване?

— Няма случайности. Не и когато става въпрос за силите на реда, както вероятно ти е известно.

— Той ченге ли е, агент ли?

— Защо трябва да бъде едно от двете?

— Просто се опитвам да разбера фактите. Човекът е служил на страната си.

— В такъв случай трябва да те разочаровам: Питър Кинг не е нито ченге, нито агент.

— А е свързан с „Уадия“?

— Имаме такива подозрения.

— Колко тясно свързан?

— Мислим, че е техният лидер.

— Ясно.

— В тяхната организационна схема съществуват само две роли, които не можем да свържем с имена. В същото време има само две имена, които не можем да свържем с конкретни роли. Едната роля е на лидера, а едното име е Питър Кинг. Логично е да допуснем, че между тях съществува връзка.

— С брат в организацията, с когото не си говори?

— Той не говори с никого от редовите членове. Не и ако наистина е лидерът. Тези клетки не оперират по такъв начин. Лидерът разговаря само с най-доверените си помощници, които са двама, най-много трима. Надолу по веригата съществува стриктна изолация в името на сигурността.

— Шантава работа въпреки всичко — промърмори Соренсън.

Делфуенсо кимна.

— Маккуин беше опознал Алън Кинг. В отношението към брат му се усещала някаква странна зависимост. Алън е малкото братче. Нуждаел се е от обичта на брат си. Или по-скоро е бил, в минало време. Постоянно се е натягал за одобрението му. Бил е обсебен от него. Предполагам, че снощи го спомена именно заради това. Друга причина нямаше. Може би е имало нещо неизказано между тях, останало от младежките години. Питър го е държал отговорен за нещо. Грешка, предателство, позор. В отговор Алън непрекъснато е искал да се доказва. А Маккуин останал с впечатлението, че Питър е искал Алън да се докаже. Нещо като изкупление. Трудна обич, но въпреки това обич. Знаеш как е в семействата. Кръвта вода не става и други подобни глупости. Според това, което знаем за Питър, той ще бъде наистина бесен, като чуе за смъртта на Алън.

— И поради това Маккуин е в беда. Тази нощ повече от всякога.

— Точно така — отново кимна Делфуенсо. — Да се надяваме, че ще успее да го убеди, че убийството е дело на Ричър, а той не е бил в състояние да му попречи.

На петнайсетина километра от щатската граница равната магистрала от изток на запад, която пресичаше по права линия целия Канзас, изведнъж започна да се превръща в сложна плетеница от надлези, подлези и скоростни отсечки. Все още в чертите на Канзас, Делфуенсо зави на юг, а след това отново се насочи на изток по федерално шосе с различен номер. Не след дълго навлязоха в Мисури. Продължаваха да се движат в лентата за изпреварване със сто и четирийсет километра в час, следвайки табелата на някакво населено място, носещо името Лийс Съмит. Но преди да стигнат до него, завиха на север, към друго населено място, наречено Рейтаун. Не стигнаха и до него, защото завиха на северозапад и потънаха в огромно по площ предградие, сред което тъмнееше нещо като голям парк. На дневна светлина сигурно бе красиво, но през нощта беше само една черна дупка. Делфуенсо рязко намали скоростта. Двигателят почти не се чуваше. Тя навлезе в серия от завои, шофирайки някак колебливо. Ускоряваше на осветените места, после пак намаляваше. Сякаш се плашеше от мрака или не беше сигурна къде отива.