Лий Чайлд - Издирваният

Стените ѝ бяха покрити с тъмночервена мазилка. В задната част имаше просторна кухня. От нея вероятно започваше дълъг коридор със стаи от двете страни. И вътрешно стълбище. Стаите горе може би бяха четири. Два пъти по-малки от нормалните заради разположението си.

Това не беше добре. Никак не беше добре. Ричър от опит знаеше, че двуетажните къщи са осем пъти по-трудни за щурмуване от едноетажните.

Соренсън въпросително го погледна.

Той ѝ намигна с лявото око.

Прескочиха оградата и се озоваха в двора на целта. Минимална поддръжка. Отдавна некосена изсъхнала трева, никакви цветни лехи. Без дървета, без декоративни растения. Нямаше барбекю, нямаше столове, нямаше играчки.

В замяна на това имаше врата към мазето.

Която зееше широко отворена.

Беше стандартна двойна врата за мазе, направена от пресована ламарина, метър и шейсет на метър и трийсет, вкопана в основите на къщата. До нея се стигаше по няколко полегати дървена стъпала.

В мазето не светеше. Ричър обходи къщата, която също беше тъмна с изключение на малко прозорче с матирано стъкло на първия етаж, най-вляво. Вероятно тоалетна. Може би заета. В най-лошия случай можеше да става въпрос за банда фанатици, натъпкани по четирима в стая. Единият от тях буден, на посещение в тоалетната.

Трапезария, дневна и може би четири стаи на втория етаж.

В най-лошия случай двайсет и четири души.

Върна се при Соренсън. Тя приближи два разтворени пръста към очите си, после ги събра и посочи вратата на мазето. Оттам да надникна. Ричър кимна. Тя започна да се спуска по стълбите. Бавно и внимателно, стъпвайки в края на дъските, за да не скърцат. Стигна бетонния под, надникна през отворената врата, а след това изчезна зад нея.

Ричър зачака. Четирийсет секунди. Цяла минута.

Соренсън се върна. Главата ѝ се показа през тъмния отвор в основата на стълбите, после се появи и тялото ѝ. Изглеждаше леко задъхана на лунната светлина. Но кимна. Чисто, всичко е наред . Ричър насочи показалец към нея, почука по лявата си китка, а след това докосна ухото си. Изчакай, докато ни чуеш на вратите.

Соренсън отново се скри.

Ричър се изтегли назад. Спря, когато можеше да вижда фасадата на къщата. Там чакаше Делфуенсо, вероятно скрита зад някое дърво. Залепена за него. Ричър махна и тя се появи. Мимиката ѝ беше съвсем ясна: Какво става? Придружаваше я изразителен жест с ръка. Той сви рамене: Не съм сигурен. Тя вдигна палец, после го наведе: Да или не?

Неговият палец щръкна нагоре.

Да.

Тя кимна и си пое дъх. Ръцете ѝ се протегнаха към него с дланите нагоре. Заедно с пистолета на едната от тях. Пръстите ѝ се разпериха. Десет .

Един пръст се прегъна. Девет .

После още един. Осем .

Тялото ѝ се завъртя и изчезна от погледа му. По посока на входната врата. Ричър направи същото и тръгна към задната.

Седем. Шест. Пет. Четири.

Три.

Две.

Едно.

Оказа се, че Делфуенсо брои по-бързо от него. Чукането по входната врата екна в момента, в който той вдигаше крак. Прозвуча като съприкосновение на пистолетна ръкохватка с метал. Входната врата беше от стомана. Блиндирана. Като предпазна мярка. Той се запита каква ли съпротива ще окаже задната врата.

Скромна, както се разбра миг по-късно.

Подметката му се заби на два сантиметра над бравата. Вратата пропука и отскочи навътре. Ричър се озова в кухнята. Малко по-бързо от очакваното, но иначе без проблеми, ако не се брои преодоляването на едно малко препятствие. Чукането по входната врата продължаваше. Кухнята беше студена и празна. Със следи от скорошно ползване. Ричър излезе в коридора, готов да посрещне някой, тръгнал да отваря входната врата. И да го гръмне в гърба.

Но коридорът беше пуст.

Делфуенсо продължаваше да чука. Достатъчно силно, за да събуди и мъртвец. Ричър се промъкна напред, с насочен пистолет. Торсът му се въртеше наляво-надясно, сякаш танцуваше бързо диско. В типичен за щурмуване стил. Трапезарията се намираше вляво. Претъпкана с мебели, но без хора.

Същото беше положението и в салона вдясно.

Много вещи.

Много мебели.

Никакви хора.

По протежението на коридора се виждаха още две врати. Под едната се процеждаше светлина. Матираното прозорче. Вероятно тоалетната. Вероятно заета. Ричър преодоля разстоянието до нея с един скок и заби крак във вратата. Бравата се оказа точно толкова крехка, колкото и тази на кухнята. Вратата се отвори с трясък, а той отскочи назад с пръст на спусъка.