Лий Чайлд - Издирваният

— Бихте ли ми казали местоположението си? — попита тя.

— В кухнята съм — отвърна момчето.

— Не, имам предвид местоположението на ресторанта.

Момчето не отговори. Може би защото нямаше отговор. Стори ѝ се, че чува как хапе устни. Като че ли се канеше да ѝ каже: „Ресторантът е от другата страна на бар-плота, гледано от кухнята.“

— Какъв ви е адресът? — попита Соренсън.

— Моят ли? — учуди се момчето.

— Не, на ресторанта.

— Не знам. Никога не съм им пращал писмо.

— Къде се намира?

— Ресторантът ли?

— Да.

— Веднага след „Лейсис“. Няма как да го пропуснете.

— А къде е „Лейсис“?

— Веднага след „Тексако“.

— На кое шосе?

— Тук, на Шейсет и пет.

— Как се казва градът, в който се намирате?

— Мисля, че няма име.

— Не е в кадастъра?

— Не знам какво означава това.

— Добре. Как се казва най-близкият град, който има име?

— Голям ли?

— Да речем, да.

— Предполагам, че е Канзас Сити.

В този момент се чу висок и гневен глас. Управителят, каза си Соренсън. Крещеше, че е време за чистене.

— Трябва да затварям, госпожо — рече момчето и прекъсна връзката.

Соренсън остави телефона на плота, срещна въпросителния поглед на Ричър и поясни:

— Шосе шейсет и пет, близо до нещо, което се казва „Лейсис“, веднага след бензиностанция на „Тексако“.

Ричър замълча.

Соренсън включи телефона си и влезе в интернет. На дисплея се появи някаква карта и пръстите ѝ затанцуваха странен и продължителен танц върху нея. Лицето ѝ постепенно помръкваше.

— Страхотно — изпъшка тя. — Шейсет и пето шосе пресича целия щат от север на юг. От Айова до Арканзас. Дълго е почти петстотин километра.

— Някаква следи от „Лейсис“?

— Това не е справочник, а географска карта. Предполагам, че „Лейсис“ е някакъв магазин, аутлет или бар.

Но Соренсън не се предаде и стартира търсене онлайн. Набра Лейсис+Канзас Сити, но не излезе нищо. След това опита с Лейсис+Мисури и екранът се изпълни със ситно изписан текст.

— Малка верига за хранителни стоки — обяви тя и натисна дисплея с показалец, за да проследи съответния линк.

Телефонът беше бавен. Измина доста време, преди сайтът да се отвори. Танцът на пръстите се възобнови.

— Имат три обекта на Шейсет и пет — обяви след секунди Соренсън. — На трийсет километра един от друг, образуващи нещо като полукръг. Намират се на около сто километра от града.

Два часа и четирийсет минути.

— Все пак напредваме — рече Ричър.

После телефонът на Делфуенсо издаде кратък мелодичен сигнал за входящ имейл.

Сателитната снимка на екрана отпреди седем месеца обхващаше територията на пет съседни щата — Канзас, Небраска, Айова, Илинойс и Мисури. Осемстотин и осемдесет хиляди квадратни километра, на които живееха повече от двайсет и шест милиона души.

Движенията на Маккуин сред тези километри и хора бяха маркирани с тънки алени линии. Последното му пътуване от Канзас до Небраска и Айова и обратно до Канзас представляваше леко назъбен правоъгълник. Имаше и някакви други извиващи се линии, които обаче не бяха много. Концентрацията на алени черти беше най-голяма в района на Канзас Сити. Там те се преплитаха като някакви безумни драсканици и представляваха почти плътна маса. Чертите, които се припокриваха, бяха по-ярки. На някои места приличаха на алени кръгове върху екрана.

— Можеш ли да увеличиш? — попита Ричър.

Делфуенсо направи няколко бързи движения с върха на пръстите си, наподобяващи тези на Соренсън.

Безумните драсканици изпълниха екрана и престанаха да бъдат кръгове, превръщайки се в нещо като бодлива топка. Алените линии се разделиха една от друга и избледняха.

Но две точки упорито грееха с ярка светлина. Две места, които бяха посещавани стотици пъти. Разстоянието между тях беше не повече от два сантиметра и наподобяваше светлинна река. Изминавано многократно и в двете посоки. Едната точка се намираше югозападно от другата.

— Това са точка А и точка Б — промълви Ричър. — Няма как да бъде друго.

Соренсън отново извика картата на екрана и сложи телефона си до този на Делфуенсо. Увеличи образа и започна да го мести така, че да се покаже правата като стрела граница между Канзас и Мисури, която изведнъж се изкривяваше, следвайки коритото на река Мисури.

— Точка А е тук — обяви тя. — Очевидно е тази къща. — След това започна да измества картината на североизток, работейки върху двата телефона едновременно с крайчеца на показалците си. С бавни и прецизни движения. — Точка Б се намира много близо до най-северния супермаркет на „Лейсис“.