Лий Чайлд - Издирваният

Делфуенсо изключи светлинната сигнализация, а седем-осем километра по-късно започна да намалява скоростта. След още три изгаси и фаровете. Светът наоколо моментално се превърна в синкава влажна мъгла, в която нямаше светеща реклама на „Тексако“, нямаше отблясъци от витрините на супермаркет, нито червени неонови тръби, нито жълто М.

— Продължавай — обади се Соренсън.

Делфуенсо се подчини, намалявайки скоростта до трийсетина километра в час. Не беше толкова трудно да кара без фарове, тъй като жълтата осова линия на пътя изпъкваше достатъчно добре. Имаха някаква видимост и отпред. Ограничена, разбира се, но напълно достатъчна за скорост от трийсет километра. Някои хора тичаха по-бързо.

Все още не се виждаше нито „Тексако“, нито „Лейсис“, нито „Макдоналдс“. Ричър въртеше глава, опитвайки се да улови всичко встрани от пътя. Но полето беше тъмно и пусто. Нищо за отбелязване. Никаква осветена табела с надпис Последно убежище за терористи преди магистралата. Но дванайсет или четирийсет човека със сигурност прибягваха до някаква светлина. Може би външна лампа над изметната врата, може би огънче от цигарата на часовоя, може би мигащата лампичка на автомобилна аларма. Или пък синкавите отблясъци на телевизор зад небрежно дръпнато перде.

Но наоколо не се виждаше нищо подобно.

— Май сме се объркали — въздъхна Делфуенсо.

— Не, това е пътят — каза Соренсън. — „Лейсис“ със сигурност е някъде пред нас.

— Точни ли са винаги тези компютърни карти?

— Джипиесът на правителството е много точен. Което означава, че точка Б е някъде пред нас.

— Запомни това, в случай че се наложи да говориш с Куонтико — каза Ричър на Делфуенсо. — Предай им, че най-подходяща за кацане е базата „Уайтман“.

— Да говоря с Куонтико? — обърна се да го погледне тя. — Тоест, ако се провалим и аз съм единствената оцеляла?

— Очевидно са възможни различни изходи.

— И това е един от тях?

— Изходите са няколко. Можем да се провалим и без оцелели.

Очакваха да забележат сияние поне от два-три километра. Оказа се, че едва не подминаха „Макдоналдс“ просто защото не работеше нощем. Също като „Лейсис“ и „Тексако“.

Бензиностанцията приличаше на призрачен кораб. Без никаква светлина. Супермаркетът представляваше мрачен бетонен куб, а без жълто-червения неон „Макдоналдс“ не се различаваше от заведенията с евтин наем, работещи само денем.

— Чух виковете на управителя в слушалката — рече Соренсън. — Казваше, че е време за чистене. Предполагам, че почистват, преди да затворят, нали?

— Питам се къде е точка Б — мрачно отвърна Ричър.

* * *

Соренсън повтори играта с двата телефона. Калибрира ги спрямо междущатската магистрала, сложи ги един до друг и повтори операцията. След това бавно изпусна въздуха от гърдите си.

— Ако сайтът на супермаркета е точен, точка Б се намира на около километър и половина северно от тук.

— Значи някъде в полето — каза Ричър.

— Ферма — промърмори Делфуенсо. — През цялото време бях сигурна, че става въпрос за ферма.

Оставиха колата на паркинга пред „Лейсис“. Заобиколиха тъмната сграда и застанаха зад нея. Обикновено разузнаване, засега. Чиста проба предварителен оглед. Бързата атака означаваше предоверяване на това, което беше указано в сайта на веригата. Ако не за друго, защото кръгчето, обозначаващо супермаркета, заемаше място, равняващо се на километър и половина.

Благодарение на джипиеса в колата на Бейл Ричър вече знаеше как изглежда шосе 65 отгоре — една почти права линия в посока север-юг. По тази причина пое успоредно на нея, следван от двете агентки. След малко направи 45-градусов завой наляво и махна с ръка.

— Там е северозапад. Виждате ли нещо?

И двете бяха единодушни, че не виждат почти нищо. И това беше вярно. Но също така вярно беше, че в другите посоки се виждаше още по-малко. По някакъв начин мракът право на север и право на запад беше още по-плътен. Сякаш на северозапад действително имаше нещо. Невидимо, но безспорно там. Известно време тримата напрягаха взор в тази посока, после се обърнаха с гръб и разфокусираха погледите си в опит да уловят нещо с периферното си зрение. Не се получи нищо.

— Можеш ли да отвориш Google Maps? — обърна се към Соренсън той.

— Покритието е слабо — поклати глава тя.

Наложи се да се върнат в колата. Там Ричър се наведе над джипиеса на Бейл и успя да се справи с бутоните. В резултат картата се появи на екрана и той прибягна до максимално увеличение, което позволяваше да се видят и най-малките пътища. После измести текущата им позиция вдясно на екрана.