Лий Чайлд - Издирваният

Спряха на ъгъла и Делфуенсо погледна към улицата вдясно. Платното се издигаше леко нагоре, а след това се снижаваше. Виждаха се само първите къщи. Останалите тънеха в мрака.

— Тук е — обяви тя.

— Къде точно?

— Втората къща вляво след билото.

— Сигурна ли си? От тук все още не се вижда.

— На сателитните снимки се виждаха и съседните къщи, които разгледах добре. Улицата е същата. Познах я по липсата на противопожарни кранове. Такива има по ъглите на всички останали.

Ричър се огледа. Противопожарни кранове наистина липсваха.

— Добра работа — рече той.

Соренсън изрази готовност да проникне през вратата на мазето. Ако имало такава. Ако нямало, щяла да счупи някой от прозорците. Ричър не възрази. Подходът от трето място щеше да помогне, но без да е решаващ. Най-опасното място беше входната врата, по очевидни причини. А най-ефективното за проникване — задната врата. Той трябваше да избира между двете. Риск печели, риск губи.

— Аз ще поема задната — обяви той.

— В такъв случай аз ще атакувам отпред — рече Делфуенсо.

— Само не им обяснявай, че си се изгубила, а направо стреляй. В лицето. Още преди да са ти казали „здрасти“.

— Трябва да дадем малък аванс на Соренсън. Разбира се, ако има врата за мазето. От там се влиза по-бавно.

— Става — кимна Ричър. — Но нека първо стигнем до там.

След което потеглиха. Този път с бърза крачка нагоре по стръмната улица.

Вървяха по платното, а не по тротоара. Нямаше смисъл да се отказват от прикритието на дърветата покрай бордюра, колкото и незначително да беше то. Ричър вдигна ръка и спря в момента, в който прецени, че се намират на около два метра и половина под билото на възвишението. Оттук нататък той и Соренсън щяха да напредват бавно през задните дворове, а Делфуенсо, след продължителна пауза, щеше да се насочи директно към входната врата. Изчакването от нейна страна беше задължително, тъй като те щяха да се движат доста по-бавно предвид допълнителните препятствия. Огради, храсталаци, кучета. А може би и бодлива тел. Все пак се намираха в Мисури. Навремето компанията „Съдърн Уайър“ в Сейнт Луис била най-големият производител на бодлива тел. Седем цента за килограм, достатъчно евтина за всички.

Най-опасна си оставаше задачата на Делфуенсо. Наблюдателните пунктове винаги бяха отпред, докато отзад не бяха задължителни. Ако забележеха нечие приближаване, то щеше да е нейното. После всичко зависеше от степента на параноята им. Която на този етап вероятно щеше да бъде висока. Дали появилата се на улицата жена е невинен минувач, или всичко вече представлява заплаха?

* * *

Нямаше бодлива тел. Нямаше и кучета. Домашните любимци в предградията бяха твърде изнежени, за да прекарват нощта на открито, а дворовете — прекалено подредени, за да им отива бодлива тел. Но огради и храсти имаше. Някои огради бяха доста високи, някои храсти имаха тръни. Преодоляваха ги лесно. Соренсън се оказа много добра в прескачането, много по-гъвкава от Ричър. Бодливите храсти също не бяха проблем. Достатъчно беше да подходят с гръб към тях. Евтината дънкова материя се оказа доста здрава.

Трудно беше да се определи точно кога ще стигнат билото на възвишението, тъй като прекосяваха широки терасирани дворове. Но бледата луна позволяваше на Ричър да вижда жиците през пролуките между къщите, които се събираха при електрически стълб, оформяйки обърнато V от двете му страни. Там трябва да е билото, прецени той.

Втората къща вляво след билото.

Очевидно стигнала до същото заключение, Соренсън използва ръцете си за кратка сигнализация. Едно, две , а след това посочи пред себе си. Целта е онази къща . Ричър кимна. Прекосиха двора, в който се намираха, прескочиха ниската ограда и се озоваха в следващия парцел, който принадлежеше към къщата, съседна на целта. Затревената площ беше задръстена от най-различни предмети. Газово барбекю, градински столове, разнообразни играчки на колела — от онези, които децата теглят или карат с педали. Една от тях имаше формата на обувка за тенис. Ричър спря и огледа къщата. Три спални, не повече. Двете от тях пълни с деца. Тънки стени. От гипсокартон, облицован с ламперия. Щеше да се наложи да стрелят в обратна посока. Освен ако къщата от другата страна не се окажеше сиропиталище.

Насочиха се към последната ограда и целта се появи пред очите им.

Къщата се оказа двуетажна.

Два пъти по-тясна от околните и два пъти по-висока.