Лий Чайлд - Издирваният

— Защото и друг път съм откривал хора.

— А след това какво?

— Мога да ги накарам да си платят за грешките.

— Око за око?

— Техните очи не ме интересуват.

— Не мога да позволя подобно нещо. Това би било престъпление. Трябва да има редовен процес. Законът е над всичко. Такава е цената на цивилизацията.

— Цивилизацията да върви по дяволите. Аз харесвах Делфуенсо. Беше симпатична жена. Смела, умна и твърда. Докрая разсъждаваше както трябва, въпреки че цяла вечер беше работила гадната си работа.

— Не оспорвам нищо от това.

— Те отвориха погрешната врата, Джулия. И затова ще си получат заслуженото.

— От теб? Как така? Кой си ти да раздаваш правосъдие?

— Някой трябва да го направи. Може би вашата служба?

Соренсън не отговори.

— Приемам мълчанието ти за „не“ — подхвърли Ричър.

Соренсън сви рамене, после неохотно кимна.

— Трябва да проведа още един разговор — каза тя.

— С кого?

— С един окръжен шериф от Небраска. Дъщерята на Делфуенсо ще се събуди всеки момент.

— Съжалявам.

— По тази причина трябва да ти сложа белезниците и да те вкарам отзад в колата.

— Няма да стане.

— Това не е игра, Ричър!

— Скоро ще завали и ще изгубим следите от гумите.

— Обърни се и сложи ръцете си зад гърба.

— Имаш ли фотоапарат?

— Какво?

— Фотоапарат — повтори Ричър. — Имаш ли?

— Защо ти е?

— Трябва да направим снимки на отпечатъците. Преди да завали.

— Обърни се! — повиши тон Соренсън.

— Дай да сключим сделка.

— Каква сделка?

— Докато ти разговаряш с окръжния шериф, аз ще взема фотоапарата и ще направя снимки на отпечатъците.

— А после?

— После ще си поговорим още малко.

— За какво?

— За моята ситуация.

— Каква е другата ми опция?

— Нямаш такава.

— Хей, аз съм тази с пистолета!

— Но няма да го използваш. И двамата го знаем. Освен това ти давам думата си, че няма да бягам. Можеш да ми се довериш. Аз също съм полагал клетва. Преди години, в армията. Много по-строга клетва от твоята.

— Трябва да те откарам с мен, разбираш ли? Това е единственият шанс на Омаха да направи нещо както трябва през тази проклета нощ!

— Можеш да кажеш, че изобщо не си ме открила.

— Съдържателят на мотела знае истината.

— Можеш да го гръмнеш.

— Бях изкушена да го направя.

— Имаме ли сделка?

— Но след това трябва да дойдеш с мен.

— Това го нямаше в сделката. И все още е така. По-късно ще решим какво да правим. Когато пак си поговорим, както вече споменах.

— Няма от какво да се тревожиш, ако казваш истината.

— Нима все още вярваш на подобни неща?

— Да, вярвам — каза Соренсън.

Ричър замълча.

— Претегли нещата — добави Соренсън. — Помисли, а след това вземи решение. Не разполагаш с кола, нямаш телефон, нямаш помощници, нямаш подкрепления, нямаш бюджет. Да не говорим за липсата на специални средства, лаборатория, компютър. И накрая — ти нямаш абсолютно никаква представа накъде са тръгнали онези типове. Имаш нужда от храна и почивка, имаш нужда от лекар за този нос. Разбира се, аз мога да те зарежа тук, просто ей така. Още сега, в момента. Сам насред нищото, под дъжда, който всеки момент ще завали. И знаеш ли какво ще стане, след като ме уволнят? Ще те преследват до дупка, като бясно куче!

— Имам ли друг вариант? — попита Ричър.

— Да се върнеш в Омаха заедно с мен. Да ни помогнеш и дори да получиш някаква информация, която да използваш както намериш за добре.

— Откъде?

— Не откъде, а от кого.

— Добре, от кого?

— От мен.

— Защо би ми я предоставила?

— Защото импровизирам. Правя всичко възможно, за да те вкарам в колата.

— Значи сега ти ми предлагаш сделка.

— При това добра — каза тя. — Би трябвало да я приемеш.

Докато Соренсън разговаряше с шерифа в Небраска, Ричър направи снимките. Апаратът беше цифров. Смътно си спомняше, че веднъж-два пъти беше снимал с мобилен телефон и това беше всичко. Иначе си беше останал в ерата на традиционните лентови фотоапарати. На практика разликата не беше кой знае каква. И в двата случая имаше обектив, копче за натискане и малко прозорче, през което да гледа. Всъщност не съвсем. Прозорче нямаше. То беше заменено от нещо като телевизионно екранче. Апаратът трябваше да се държи с протегната ръка, докато се придвижваш напред-назад. Като човек със защитно облекло и гайгеров брояч в ръка.

Той все пак успя да направи двете снимки, от които се нуждаеше, обърна се и тръгна към колата. Соренсън беше провела разговора си. Тъжен, неприятен разговор. Без смях и весели подмятания.