Лий Чайлд - Издирваният

— Откъде са отмъкнали колата? — попита той. — На някой светофар?

— Не — поклати глава Соренсън. — От паркинга зад бара, в който работи Делфуенсо. Според мен са се опитали да я откраднат, но тя е излязла навън. Може би се е включила алармата или Делфуенсо просто си е тръгвала.

— Беше с чантата си — каза Ричър.

— Значи си е тръгвала. Отбили са да си купят ризи, а след това са хванали магистралата.

— И вода.

— Откъде знаеш?

— Пих от нея. Беше все още студена. От какво бягаха?

— Заклали са някакъв мъж.

— В бара ли?

— Не. В една изоставена помпена станция на пет километра от там. По време на някаква много странна среща.

— А как са изминали петте километра до бара? Пеша ли?

— С колата на жертвата.

— Защо не са я задържали?

— Беше яркочервена, вносна. Имаме и очевидец.

— На самото убийство?

— Малко или много, да. Със сигурност на оттеглянето им.

— Кой е очевидецът?

— Фермер, на около петдесет години.

— Свърши ли ви работа?

— Горе-долу. Не бих казала, че е най-острият нож в чекмеджето. Видял жертвата да влиза, следвана от двамата извършители. После видял как извършителите излизат и потеглят с червената кола.

— А къде е била тяхната? Нима са били без кола?

— Никой не знае.

— Ако са имали своя кола, без съмнение биха използвали нея. Следователно са стигнали до местопрестъплението с колата на човека, когото са убили.

— Моят криминолог е на друго мнение.

— Коя е жертвата?

— Търговски аташе. Бил е в няколко наши посолства по света. Установено е, че владее арабски.

— С какво са го заклали?

— С голям нож. Дължина на острието над двайсет сантиметра. Може би ловджийски.

— Какво търси в Небраска един търговски аташе?

— Никой не знае. Бил между две назначения. Червената кола е наета на летището в Денвър. Човекът най-вероятно е долетял отнякъде, а след това е шофирал. Никой не спомена причината, поради която би го направил. Нито пък откъде е дошъл. Но Държавният департамент се тревожи за него. Изпратиха специален човек.

— Вече?

— Циркът настъпи малко след като моите криминолози взеха отпечатъци от жертвата. Без никакво предупреждение на мястото се появиха двама агенти от Отдела за борба с тероризма, а след това и човекът от Държавния департамент. Моят началник будува цяла нощ, а като капак на всичко очевидецът изчезна.

— Странна работа — рече Ричър.

В крайна сметка огънят угасна. Почти едновременно с изгрева на слънцето. Небето на изток се обагри в златисто, червено и розово в момента, в който стихващият пожар погълна последните капки бензин. За сметка на по-големия, който подпали хоризонта. Студената дневна светлина бързо придаде форма и очертания на почернелия скелет.

Колата беше паркирана на банкета, обърната на юг. Гумите бяха изгорели. Стъклата ги нямаше, а боята се беше олющила. Ламарината беше придобила сивооранжев цвят, образуващ странни конфигурации. Стърнището от двете страни на пътя се бе превърнало в черна пепел. Тук-там се мяркаха слаби пламъчета — плахи и колебливи на фона на това, което се беше случило преди малко.

Соренсън изкара колата на асфалта и се приближи. Ричър напрегна взор към овъгления скелет. Създаването на този автомобил бе започнало именно така — от гол скелет, постепенно обгърнат от лъскави ламарини. Сега свършваше по същия начин.

Беше шевролет импала. Без никакво съмнение. Ричър познаваше отлично формата на багажника, плоските странични врати, издутината на покрива, извивката на предния капак. Гледаше я отзад, но беше напълно сигурен относно модела. Това беше шевито на Карън Делфуенсо.

Изтърбушено и празно.

Моята кола.

После очите му се напрегнаха. Колата не беше празна.

Ричър слезе пръв. Затръшна вратата и се изправи до предния капак. Горещият въздух на пожара го блъсна в лицето, докато гърбът му бързо се скова от студ. Намираше се на метър и половина по-близо от предишната си позиция и зрителният му ъгъл беше по-широк.

Всички стъкла бяха изчезнали. Заедно с гумените уплътнения, пластмасата, винила и другите високотехнологични материали от космическата ера. Останал беше само металът. Видимите детайли бяха плавно извити и загладени, докато онези, които бяха скрити, стърчаха с остри или назъбени краища. Особено пространството между облегалките и задното стъкло, което беше изгубило тапицерията си, тонколоните и изолационното кече, подобно на миша козина. Оцеляла беше единствено стоманената рама, надупчена и набраздена за допълнителна якост. Брутално оголена. Беше идеално права.