Лий Чайлд - Издирваният

Дивак. Но не съвсем. Под кошмарния външен вид се долавяше нещо цивилизовано. Движенията му бяха изненадващо леки и плавни, поведението му беше спокойно и сдържано. Говореше по начина, който вече ѝ беше познат — с обмисляне на всяко твърдение в частиците от секундата, които разделяха изреченията. Няма да стреляш, защото мразиш да пишеш обяснения. Директно в целта. Думи, които издаваха самоувереност и опит. Погледът му беше едновременно умен и привлекателен, приятелски и хладен, откровен и дълбоко циничен.

Фокусът му се местеше бързо, веждите помръдваха нагоре-надолу, формата на устата се променяше непрекъснато — сякаш винаги обмисляше нещо. Все едно зад очите му имаше мощен компютър, който работеше с максимално натоварване.

Ръката ѝ с пистолета отново се повдигна.

— Съжалявам, но имам заповед да те арестувам и да те откарам обратно в Небраска — мрачно обяви агент Соренсън.

Думите на Соренсън увиснаха в студения нощен въздух. Имам заповед да те арестувам и да те откарам обратно в Небраска. За миг едрият мъж не реагира, а после се усмихна. Любезно и широко, сякаш се развесели от многократно чувана шега.

— В такъв случай ти желая късмет — рече той.

Не помръдна. Просто си седеше на разкривения стол с изопнати крака и увиснали ръце.

— Говоря сериозно — предупреди го Соренсън.

— Те бяха адски неорганизирани, нали?

— Кои те?

— Двамата извършители. Предполагам, че криминолозите са събрали богат материал.

— Кой си ти?

— Искам да кажа, че да задигнеш кола означава, че си отчаян, нали така? Не можеш да разчиташ на лесно отвличане. Може да няма трафик, може да попаднеш на неподходящата жертва и да получиш куршум в лицето.

— Какво искаш да кажеш?

— Те ми се представиха с имената си. Най-вероятно истинските. Не звучаха като предварително избрани псевдоними. И според мен не бяха такива. Защото и всичко друго около тях не изглеждаше подготвено много добре.

— С какви имена ти се представиха?

— Алън Кинг и Дон Маккуин.

— Кинг и Маккуин? На мен ми звучат абсолютно фалшиво.

— Не. Ако бяха измислени, щяха да изберат нещо по-добро. Освен това ми ги казаха най-спокойно, защото ми бяха издали присъдата.

— Какво искаш да кажеш? — повтори въпроса си Соренсън.

— Онзи, който се представи като Алън Кинг, каза, че имал брат, служил в армията — Питър Кинг. Според мен това е добра отправна точка.

— Отправна точка за какво?

— За проследяването им.

— Кой си ти? — отново попита Соренсън.

— Разкажи ми за шефа си.

— Защо?

— Той е амбициозен, нали? Иска да го потупат по рамото. Убеден е, че един арест преди разсъмване ще изглежда много добре. И може би е прав. Действително може да изглежда добре. Но по-добрата тактика в случая е гъвкавостта.

— Преговаряш с мен, така ли?

— Мисля, че няма смисъл да бързаш обратно към Небраска, след като Карън Делфуенсо за последно е била забелязана да пътува в обратна посока. Предполагам, че твоят шеф ще може да разбере това. Отлагането на удовлетворението е хубаво нещо. То е изградило средната класа.

— Технически погледнато, ти оказваш съпротива при арест — предупреди го тя. — Това означава, че мога да те гръмна без никакви неприятни последици.

— Ами давай тогава. Нима си мислиш, че искам да живея вечно?

Тя замълча.

— Ще ти кажа името си — подхвърли Ричър.

— Вече го знам. Написал си го в мотелския регистър. Казваш се Скаурън.

— Ето, виждаш ли? На това му се казва убедителен псевдоним. Веднага го прие като автентичен. През шейсета година Бил Мус Скаурън постига коефициент на успеваемост триста и девет за „Янките“, а следващия сезон подобрява постижението си на триста седемдесет и пет.

— Не се казваш Скаурън, така ли?

— Не. Просто защото не мога да удрям като професионалните питчери във Висшата лига. Но трябва да обърнеш внимание на шейсета година. Най-вече на Световните серии, които се провеждат тогава. „Янките“ се борят за десетата си купа през последните дванайсет години. Побеждават „Пайрътс“ с петдесет на двайсет и седем, постигат коефициент триста трийсет и осем срещу двеста петдесет и шест, правят десет хоумръна срещу четири и два шътаута чрез Уайти Форд. Но въпреки това губят мача.

— Какво общо има бейзболът?

— Той е илюстрация. Той е метафора. Винаги е бил такъв. Поуката е, че винаги можеш да завършиш със загуба, когато си на крачка от победата. Точно това ще направиш и ти, ако ме помъкнеш обратно към Небраска.