Лий Чайлд - Издирваният

Соренсън се обади на щатската полиция на Айова и ги предупреди, че случаят се поема от ФБР. След това добави, че никой освен федералните няма право да се доближава до мястото, да пипа и размества каквото и да било. Веднага след това се свърза със своя екип криминолози и разпореди незабавно да тръгват насам. Предупреди ги, че настоява за максимално щателен оглед на местопрестъплението и за най-детайлната аутопсия.

— Загуба на време — промърмори Ричър, след като тя изключи телефона си. — След такъв пожар не може да се открие нищо.

— Просто трябва да съм сигурна — тръсна глава тя.

— В какво?

— Че е била мъртва, преди да избухне пожарът. Мога да продължа само ако съм сигурна в това.

Тръгнаха обратно към колата на Соренсън, описвайки широк кръг около почернелия скелет, далече от жегата и вонята. После спряха и Соренсън се зае да изпълни служебните си задължения. Прочисти гърлото си, пое дълбоко въздух, извади пистолета и арестува Джак Ричър по подозрение за участие в заговор, предумишлено убийство и отвличане.

Соренсън отново държеше глока с две ръце, заела правилната стойка — леко приведена напред, с разкрачени крака. Разстоянието между нея и Ричър беше по-малко от четири метра. Главата ѝ отново беше наклонена на една страна, сякаш искаше да разбере още нещо, останало скрито. Същият кичур коса падаше над същото око.

— Постави се на мое място — каза тя. — Какви алтернативи имам? Какво друго мога да направя? Изгубихме заложницата и от това следва, че правилата се променят. Играта отива на друго, по-високо ниво. Ако не започнем поне с един арест, ще ни разпънат на кръст. Разбираш това, нали?

— Извиняваш ли ми се? — попита Ричър.

— Може би. Много съжалявам, но ти знаеш как действа машината. Ако си този, за когото се представяш, нещата спират дотук.

— Аз съм този, за когото се представям — отвърна той. — А ти си една много подозрителна жена. Лесно нараняваш чувствата на другите.

— Трябва да бъда подозрителна — тръсна глава тя. — За което също съжалявам.

По лицето на Ричър пробяга усмивка.

— Принуден съм да призная, че това е един изключително цивилизован арест. Бих казал, че никога не съм срещал подобна любезност. Ако не броим пищова, разбира се. Но той не ти трябва. Къде, по дяволите, мога да избягам?

— Съжалявам, но пистолетът ми е нужен. Ти си официално заподозрян. Освен това разполагаш с ценна информация. Сигурна съм, че моят шеф би предпочел да изтрие цялата тази работа от главите на всички служители от Оперативното бюро в Омаха, но вече е късно. По тази причина той трябва да има някакъв резултат от нощната дейност, която развиваме. Или заподозрян, или свидетел. Ти си едното, а може би и другото.

— Какво ще стане, ако откажа да пътувам до Омаха?

— Тя ще почака.

— Коя?

— Жената във Вирджиния. А може би няма. Може би отдавна е забравила за теб. Но в момента това няма значение, защото не е на дневен ред.

— Не мислех за Вирджиния — поклати глава Ричър. — Права си, че проблемът е замразен. Мислех за Айова. Тук и сега. От тук тръгва следата. Имам предвид отпечатъците от онези гуми.

Отпечатъците от гуми.

Ричър се обърна и погледна калта на банкета, която беше широка почти метър. Но не успя да види това, което искаше.

— Какво си въобразяваш, по дяволите? — повиши тон Соренсън. — Във филм ли се снимаш? Ти си цивилен гражданин, това разследване не е твое. А вече не е и мое. Забрави ли, че изгубихме заложницата? Една невинна жена. Една майка , за бога! Разбираш ли за какво става въпрос? Нещата ще се поемат от голям екип специалисти. Десетки, а може би стотици. Начело най-малкото с някой заместник-директор на ФБР. Ще се намесят медиите, ще има извънредни новини. Нещата ще скочат далеч над моите пълномощия. Вероятно ще ме скрият някъде, както се крие дете-идиотче. По тази причина в Айова няма нищо за нас. Нито за теб, нито за мен. Свиквай с тази мисъл.

— Следата ще изстине още преди да пристигне екипът, за който говориш — поклати глава Ричър.

— Няма какво да направим по този въпрос.

— Напротив, има. Да престанем да губим време и да започваме отначало.

— А случайно да имаш застраховка срещу безработица?

— Нямам.

— И аз нямам. Затова не ме включвай в шантавите си схеми, ако обичаш!

— Добре. В такъв случай бих могъл да започна сам.

— Как? Ти си цивилен. Освен това си сам, не разполагаш с ресурси. Какво можеш да направиш?

— Мога да ги открия.

— Защото?