Лий Чайлд - Издирваният

Но всички те бяха възрастни хора, докато дъщерята на Делфуенсо беше просто едно дете.

Бавно и неохотно потегли към отдалечените къщички.

Четири пъти в кариерата му се беше налагало да съобщава на родители за смъртта на децата им. Но нито веднъж обратното — да съобщи на дете за смъртта на родителя му. Не и на десетгодишно момиченце. Нямаше представа как да го направи. Само фактите , беше казала Соренсън при първия им разговор. Не казвай нищо, за което не сме сигурни. Това не му помагаше. Фактите си бяха факти. „Виж какво, момиченце, майка ти изгоря в колата си.“ Нямаше лесен начин да съобщиш подобна новина. Вечерта си беше легнала като скъпата рожба на мама, а на сутринта се събуждаше в един драстично променен живот.

Въпреки доброжелателния съвет. Само фактите. Не казвай нищо, за което не сме сигурни.

А какви бяха фактите? В какво всъщност бяха сигурни? Той беше виждал обгорели трупове. При пожари в домовете, в запалени хамбари. Обикновено се налагаха зъбни проби или ДНК тестове, за да бъдат идентифицирани. Заради смъртния акт и осигуровките. Това щеше да отнеме най-малко два дни. Медицински заключения, които трябваше да бъдат подписани и нотариално заверени. А в случая с Делфуенсо поне до този момент никой не беше сигурен в нищо. Все още не. С изключение на факта, че е изчезнала, вероятно отвлечена със собствената ѝ кола.

Може би вариантът с две отделни фази щеше да е по-подходящ за едно десетгодишно момиченце. Отначало едно: Съжалявам, но майка ти е изчезнала. А после, след два дни, когато бъдеха наистина сигурни, щеше да дойде и втората фаза: Съжалявам, но майка ти е мъртва. Ужасно! Май беше по-добре всичко да приключи наведнъж. Но дали това не беше проява на собствената му уплаха и нерешителност?

Паркира в алеята на съседката и заключението се появи: да, това несъмнено бе проява на неговите страхове. Същевременно обаче можеше да се окаже единственият правилен подход към едно десетгодишно дете.

Само фактите. Не казвай нищо, за което не сме сигурни.

Слезе от колата. Бавно и неохотно. Затръшна вратата и за миг остана на място. После заобиколи предницата, прескочи калната канавка и тръгна по късата алея на съседката, която свършваше пред входната врата.

Соренсън се справи с лабиринта и излезе на магистралата без повече инциденти. Дъждът продължаваше да се лее. Мрачен ден. Ниско надвисналото небе имаше цвят на олово. Трафикът беше доста по-оживен, отколкото през нощта. Колите изхвърляха назад дълги струи дъждовна вода. Чистачките на Соренсън бяха включени на максимални обороти. Скоростта беше закована на сто и трийсет.

— Кой е най-бързият начин да открием брата на Алън Кинг в архивите на армията? — попита тя.

— Кинг каза, че е бил червеногащник — отвърна Ричър. — Вероятно някакъв нещастен ТАН, участвал в първия Залив. Мама Сил със сигурност знае за него.

— Не разбрах нито дума — оплака се Соренсън.

— Червеногащникът е артилерист. Едно време са имали червени кантове на панталоните си. Дори днес отличителният цвят на артилерията е червеният. ТАН означава „тъп артилерийски новобранец“. А официално значи артилерийски насочвач с длъжностен код Т13, част от екипа, който обслужва оръдието. Мама Сил е Форт Сил, където е разположен генералният щаб на артилерията. Там със сигурност имат архиви. Първият Залив е първата ни война срещу Садам Хюсеин през деветдесет и първа година.

— Това го разбрах.

— Много добре.

— Малкото име на брата е Питър, нали?

— Точно така.

— Все още ли си вярваш, че истинската му фамилия е Кинг?

— По-скоро да. При всички случаи си струва да опитаме.

— „Тъп артилерийски новобранец“ не звучи много любезно.

— В замяна на това той е необходим. Фридрих Велики е казал, че полевата артилерия придава достойнство на нещо, което иначе би изглеждало като вулгарна кавга. И това им се е набило в главите. Започнали да се наричат „царете на войната“ и наистина повярвали, че са най-важната част от армията. Което съвсем не е така.

— Защо?

— Защото най-важната част от армията е военната полиция.

— Как се обръщаха към вас?

— Най-често със „сър“.

— А по-рядко?

— Дървеняци. Маймунски патрул. Шебеци. Това последното е акроним.

— На какво?

— „Шеметни безнадеждни циркаджии“.

— Къде се намира Форт Сил?

— В Лотън, Оклахома.

Соренсън натисна бутона за бързо набиране — така както телефонът си беше окачен на стойката. В тонколоните прозвуча сигналът „свободно“, силен и отчетлив. Отговори мъжки глас. Тих, делови, без да задава въпроси. Дежурен офицер, пред когото с големи цифри са изписани името и служебният телефон на Соренсън, помисли си Ричър. Готов да се включи в играта. По-скоро нощна смяна в края на дежурството си. Не звучеше като човек, който току-що е станал от сън.