Лий Чайлд - Издирваният

Предпазна мярка, просто за всеки случай. Може би щеше да се окаже нещо важно.

В този момент Джулия Соренсън разговаряше с шериф Гудман за изчезналия свидетел. Живеел с жена, която не му е съпруга, във взета под наем ферма на седемнайсет километра северозападно от местопрестъплението. До там се стигало само по един път, но той не се появил. Нито той, нито пикапът му били открити по протежение на този път. Нямало го в баровете на Син Сити, хората на Гудман не го открили и в града.

После телефонът ѝ иззвъня. Тя се извини, обърна гръб на шерифа и прие обаждането. Беше нощният дежурен в централата. Изслуша малко разсеяно встъпителните му думи. Силите на реда получават куп прекъснати обаждания. От хлапета, шегобийци, пияници, хора, набрали номера погрешка. От всички възможни точки в района. Но когато агентът започна да описва подробностите, тя веднага наостри слух. Главно благодарение на мрачното заключение, направено по-рано през тази дълга нощ: извършителите се намират някъде източно от Демойн.

— Я повтори? — рече в мембраната тя.

— Телефонен автомат в отдалечена бензиностанция, югоизточно от Демойн, Айова — послушно повтори агентът.

— Сигурни ли сме за мястото?

— Това показва номерът, а и телефонният оператор го потвърди.

— Кой се е обадил?

— Не разполагаме с име. Дежурният по спешните обаждания твърди, че гласът е бил на мъж.

— Друго?

— Бързал и говорел носово.

— Носово?

— Като настинал.

— Имаме ли запис?

— На първоначалното обаждане ли? Със сигурност.

— Изпрати ми го по имейла и се свържи с бензиностанцията. Попитай ги дали имат видеокамери. Ако не, поискай подробно устно описание на всички клиенти.

— Трябва да се свържете с ЦРУ — рече агентът.

— Не ми казвай какво трябва да правя — отсече Соренсън.

— Непрекъснато ми звънят и искат доклад за развоя на събитията.

— Не им казвай нищо. Поне засега.

Тя изключи телефона и се обърна към Гудман.

— Извинявай, шерифе, но се налага да тръгвам за Айова.

Гудман изслуша кратката информация и попита:

— А какво ще правим с моя изчезнал свидетел?

— Оправяй се сам засега — каза Соренсън. — Но не се безпокой, ще получиш и допълнителна помощ. В момента, в който бюрократите тръгнат на работа, ще се окажеш заобиколен от агенти. Ще бъдат толкова много, че спокойно можеш да им възложиш да регулират трафика или да глобяват всеки, който си хвърли дъвката на тротоара.

— Твоят шеф вече се е задействал, но теб все още не са те сменили — отбеляза Гудман.

— Още не е стигнал до голямото началство, защото е посред нощ. Но и това ще стане. Трябва да си покрие задника. Бас държа, че в момента пише рапорт, който още при изгрев слънце ще бъде разпратен по имейла. А последният параграф в него ще съдържа препоръка да ми отнемат разследването и на моето място да се появят големите играчи от Вашингтон. Бъди сигурен, че точно така ще се случи.

— Това означава ли, че ти няма доверие?

— Напротив, има ми доверие. Но тази работа му се струва абсолютно отровна и той няма желание да му се стовари на главата. Предпочита да бъде чист и да си гледа спокойствието.

— А ти защо заминаваш за Айова?

— Защото в момента разследването все още е мое.

— Наистина ли мислиш, че са те?

— Мястото отговаря. В този момент би трябвало да са именно там.

— Това е доста смело предположение.

— Кой друг би набрал Омаха от някаква бензиностанция, източно от Демойн?

— А защо някой изобщо се обажда, при това от лесно проследим телефон?

— Може би е било пристъп на гузна съвест. Най-вероятно от страна на шофьора. Разбрах, че е говорил носово. Това може би се дължи не на настинка, а на счупен нос. А телефонният автомат е бил единственото средство за комуникация, до което е успял да се добере.

— Но е прекъснал разговора.

— Променил е решението си — кимна Соренсън. — И това се случва.

— А какво ще стане с дъщерята на Карън Делфуенсо?

— Ти ще ѝ кажеш. При всички случаи трябва да го направиш, защото това е твоят окръг.

— Кога да ѝ го кажа?

— Когато се събуди.

— Няма да е лесно.

— Никога не е лесно.

— Докато стигнеш до Югоизточна Айова, онези типове отдавна ще са изчезнали. До там има много път.

— Аз мога да карам по-бързо от тях. Вече няма заграждения, а глобите за превишена скорост не се отнасят до мен.

— Въпреки това.

— При всички случаи е по-добре, отколкото да стоя тук и да не правя нищо — каза Соренсън.