Лий Чайлд - Издирваният

— Нали искахте да стигнете до Чикаго?

— Промяна в плановете, както вече споменах. Коя част от това изречение не ти е ясна?

— Ваша работа — сви рамене Ричър.

— Естествено, че е наша — кимна Кинг. — Затова ми трябват ключовете.

Четириизмерно планиране. Позицията му беше по-близо до колата, докато Кинг и Маккуин бяха малко по-встрани. Делфуенсо все още седеше на мястото си. Нейната врата беше широко отворена, а главата ѝ беше на сантиметри от дясната ръка на Кинг. Част от секундата щеше да им бъде достатъчна, за да захвърлят чашите си, друга част — да извадят пистолетите. Ричър би могъл да запрати насреща им своята чаша, превръщайки я в нещо като вряла граната. Към главата на единия или към главата на другия. Но не и към двамата. Би могъл да заобиколи багажника или да го прескочи. Но нямаше да му стигне времето.

Нулеви шансове. Геометрия и време.

Остави чашата си на покрива на шевролета и бръкна в джоба си за ключа. Извади го и го подаде на Кинг.

Ела и си го вземи.

Но Кинг не беше вчерашен.

— Пусни го на седалката — подхвърли той. — Идвам веднага.

Дон Маккуин седна отпред и извъртя горната част на тялото си. Направи го с непринудената лекота на човек, който просто иска да провери дали приятелите му са настанени удобно. Но тази позиция остави достатъчно пространство за дясната му ръка, която беше съвсем близо до десния джоб на панталона и до дясната част на колана.

Кинг продължаваше да стои на крачка от капачката на резервоара. И неговата дясна ръка беше свободна, на сантиметри от главата на Карън Делфуенсо.

Геометрия и време.

Ричър седна на мястото зад шофьора, наведе се и пусна ключа на предната седалка. Маккуин му се усмихна.

Кинг затръшна вратата на Делфуенсо, заобиколи багажника и затръшна вратата на Ричър. После вдигна ключа, седна зад волана и издърпа седалката си двайсетина сантиметра напред. Запали мотора и потегли. Поеха по тъмния път на юг, към обещания мотел.

Операторът на спешния телефон на ФБР остана на линия и изслуша прекъсналото обаждане до Омаха. Чу сигнала, чу и как слушалката щракна върху вилката. Беше новак и именно това беше причина за нощното му дежурство. Но беше схватлив и амбициозен, което обясняваше назначението му на важна позиция във Вашингтон. А беше схватлив и амбициозен, защото беше умен.

Достатъчно умен, за да се включи по най-добрия начин.

Свърза се с Оперативното бюро в Омаха и зададе следния въпрос:

— Провеждате ли някаква акция тази нощ?

— Има нещо такова — отвърна с прозявка дежурният агент в Омаха. — Убийство с нож на безлюдно място, което на пръв поглед не изглежда нищо особено, но по неизвестни причини привлече вниманието както на тукашното началство, така и на ЦРУ и Държавния департамент. Поставихме барикади на междущатската магистрала.

— Значи, трябва да знаете, че ви прехвърлих едно обаждане, което обаче беше прекъснато.

— Локация?

— Идентифицирахме номера, сочи някаква бензиностанция на безлюдно място, югоизточно от Демойн, Айова.

— Име?

— Нямаме. Но обаждането беше от мъж, който очевидно бързаше. Звучеше като човек, който страда от настинка или главоболие. Подчертано носово.

— Каза ли какво иска?

— Каза, че разполага с информация, която вероятно ще заинтересува Омаха, Небраска.

— Вероятно?

— Използва точно тази дума.

Агентът в Небраска промърмори едно „добре“ и прекъсна връзката.

Тъмният път през Айова беше прав като стрела в продължение на дванайсет километра, а след това стигна до някакво Т-образно кръстовище. От двете страни се простираха равни ниви, както и в далечината напред. Трябваше да се завие или наляво, или надясно. Появи се поредната синя табела, чиято стрелка сочеше надясно към мотела. Алън Кинг пое натам, пресичайки шахматното поле на различните земеделски култури, които се отглеждаха в Айова. Дон Маккуин до него продължаваше да седи полуизвърнат назад, опрял се с гръб на вратата. Беше буден и нащрек. Зад него Карън Делфуенсо гледаше право пред себе си. Не обръщаше внимание на Ричър и сякаш беше разочарована от него.

Нощният дежурен в Омаха, Небраска придърпа бележника пред себе си и започна да пише. Обаждане от мъж, който бърза, вероятно настинал, с носов глас, бензиностанция ЮИ от Демойн, Айова. После прегледа списъка с номерата за бързо набиране върху конзолата на телефона и спря на Соренсън, Дж., мобилен .

Замисли се за секунда, после натисна бутона за набиране.