Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

3„Атика“ – затвор с максимална сигурност за особено опасни престъпници в Ню Йорк. – б. пр.

Мадлин приготви скромна вечеря и двамата я изядоха набързо, без да говорят много. Гърни очакваше дълго обсъждане на срещата с Хардуик, но тя зададе един-единствен въпрос:

– Какво искаше?

Той й описа ситуацията с някои подробности – случая на Кей Спалтър, новото амплоа на Хардуик като частен детектив, очевидната му емоционална обвързаност и твърдити намерение да получи оправдателна присъда за жената, молбата му за съдействие. Единствената реакция на Мадлин беше леко кимване и едва доловимо „хм...“. Тя се надигна, разчисти чиниите и приборите от масата, отнесе ги до мивката, където ги изми и подсуши и ги сложи на поставката. После взе голямата кана от плота и поля растенията, поставени на дъбовия бюфет под прозорците. Всяка минута, през която не коментираше темата, събуждаше у Гърни желание да добавя още обяснения, успокоения и оправдания. Тъкмо когато се канеше да каже нещо, тя му предложи да се разходят край езерото.

– Вечерта е прекалено хубава, за да стоим вътре.

Лично той не би използвал определението „хубава вечер“ за колебливото небе и дезертиралите за момента облаци, но се въздържа да спори с нея. Последва я до килера, откъдето тя взе едно от тропически ярките си шушлякови якета. Той намъкна сивкаво-зеленикавата жилетка, която имаше от почти двайсет години.

Мадлин го изгледа скептично както обикновено.

– Да не се опитваш да изглеждаш като нечий дядо?

– Имаш предвид стабилен, вдъхващ доверие и любящ?

Тя повдигна иронично вежди.

Не си казаха нищо друго, докато вървяха през долното пасбище на път към прогнилата дървена пейка до езерото, където се настаниха. Мадлин – както се случваше често – изглеждаше застинала, но не съвсем отпусната. Сякаш слабото й естествено атлетично тяло копнееше за движение така, както други тела копнеят за захар.

Освен тревистата ивица между пейката и водата езерото бе оградено и от високи камъши, сред които през късната пролет и през лятото червенокрилите косове свиваха гнезда и се защитаваха от нашествениците, връхлитайки изневиделица с яростни крясъци.

– Трябва да започнем да изкореняваме някои от тези гигантски тръстики – каза Мадлин, – иначе ще превземат езерото напълно.

С всяка година тръстиковият пояс се сгъстяваше, настъпвайки все по-навътре във водата. Гърни бе опитал да ги разреди веднъж и бше открил, че изтръгването им е кална, уморителна и досадна работа.

– Добре – отвърна той разсеяно.

Настанилите се по върховете на дърветата гарвани бяха извисили глас – пронизително неспирно бъбрене, чиято кулминация беше на залез, а после бързо притихваше и с падането на мрака наставаше пълна тишина.

– И наистина трябва да направим нещо с това – Мадлин посочи към изкривената и килната пергола, която някой от бившите собственици бе издигнал в началото на пътеката, обикаляща езерото. – Но ще трябва да почака, докато построим кокошарник с голяма хубава ограда. Кокошките трябва да могат да тичат навън, а не постоянно да седят в малката тъмна плевня.

Гърни не каза нищо. Плевнята имаше прозорци и вътре не беше чак толкова тъмно, но знаеше, че спорът няма да доведе доникъде. Новата им плевня беше по-малка от оригиналната постройка, която бе унищожена при мистериозен пожар няколко месеца по-рано, по средата на случая „Добрия пастир“, но все пак беше достатъчно голяма за един петел и три кокошки. За Мадлин обаче затворените пространства бяха временни места за приютяване, а навън, на открито, бе истинският рай. Беше очевидно, че според нея плевнята е затвор за кокошките, и можеше да я убеди, че тя е подходящ дом за тях, колкото би могъл да убеди самата нея да живее вътре.

Освен това не бяха дошли до езерото, за да обсъждат бъдещето на тръстиките, перголата или кокошките. Гърни беше сигурен, че тя ще се върне на темата за Джак Хардуик, и вече бе готов със защитна тирада в подкрепа на вероятното си участие в делото.

Тя щеше да го попита дали се кани да се заеме с още един голям случай с убийство по време на така нареченото си пенсиониране и ако е така, защо изобщо си е правил труда да се пенсионира.

Той щеше отново да й обясни, че Хардуик бе изгонен от полицията отчасти заради помощта, която оказал на Гърни в разследването на случая „Добрия пастир“, и сега беше напълно справедливо да му върне услугата, като му помогне в неговия случай. Дългът трябваше да се плати.