Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Кой?

Хардуик се наведе напред, сякаш в думите му се криеше върховна житейска тайна. Постоянната ироничност бе изчезнала от гласа му: Във плаването на живота има / момент на прилив, който – щом го хванем – / понася ни към слава, / а – пропуснат – / оставя ни за цял живот със кил, заседнал в плитчини и злополуки. 2

– Заради мен ли си го наизустил?

– Научих го в училище. Помня го цял живот.

– Не си го споменавал преди.

– Не е имало точен момент.

– А сега...

Ъгълчето на устата на Хардук трепна почти като тик.

– Сега точният момент настъпи.

– Момент на прилив...

– В нашия живот.

– В твоя и в моя?

– Именно.

Известно време Гърни не каза нищо, само се взираше в развълнуваното нервно лице срещу себе си. Чувстваше се по-неловко пред тази внезапно искрена и сериозна версия на Джак Хардуик, отколкото с предишния постоянен циник, когото познаваше.

Няколко секунди единственият звук в къщата бе пронизителната мелодия на произведението от началото на ХХ век, с което Мадлин се бореше през последната седмица.

Почти незабележимо устните на Хардуик трепнаха отново.

Виждайки го за втори път и очаквайки да се случи за трети, Гърни усети как нервите му се опъват. За него това беше знак, че отплатата, която ще да му бъде поискана за услугата отпреди месеци, ще бъде значителна.

– Ще ми кажеш ли най-после за какво говориш?

– Говоря за случая с убийството на Спалтър .

Хардуик наблегна на последните думи с особена комбинация от важност и презрение. Очите му се втренчиха в очите на Гърни, търсейки подходящата реакция.

Гърни се намръщи.

– Жената, която простреля съпруга си – богатия политик, в Лонг Фолс?

Случаят беше сензация и гърмеше навсякъде по медиите в началото на годината.

– Същият.

– Доколкото си спомням, присъдата беше светкавична. Жената бе затрупана с лавина от доказателства и свидетели на обвинението. Да не споменаваме специалната екстра – съпругът й Карл почина по време на процеса.

– Точно така.

Подробностите започнаха да изникват в паметта му.

– Тя го беше простреляла в гробището, докато стоял на гроба на майка си, нали? Куршумът го парализирал и го превърнал в зеленчук.

Хардуик кимна.

– Зеленчук в инвалидна количка. Зеленчук, който обвинението вкарваше с количката всеки ден в съда. Ужасна гледка. Постоянно напомняне на съдебните заседатели какво се е опитала да стори жена му. После, естествено, той умря по средата на процеса и нямаше как да го вкарват в залата. Продължиха с делото – само промениха обвинението от опит за убийство на убийство.

– Спалтър беше забогатял от продажби на недвижими имоти, нали? Не беше ли обявил, че ще се кандидатира за губернатор? Като независим?

– Аха.

– Борец срещу престъпността. Срещу бандите. Имаше някакъв нахакан слоган. „Време е да се отървем от изметта на Земята.“ Или нещо такова.

Хардуик се наведе напред.

– Това са точните думи, Дейви, момчето ми. Във всяка своя реч успяваше да вмъкне „изметта на Земята“. Всеки божи път. „Изметта на Земята се издигна до върха на помийната яма на държавната ни правителствена корупция.“ Изметта на Земята това, изметта на Земята онова. Карл обичаше да напомня своето послание.

Гърни кимна.

– Май си спомням... Жена му имала връзка и се бояла той да не поиска развод, което би й струвало милиони, освен ако по някаква случайност благоверният й не се гътнел, преди да промени завещанието.

– Схвана – усмихна се Хардуик.

– Схванал съм? – погледна го смаяно Гърни. – Това ли е възможността, за която говориш? Случаят „Спалтър“? Ако не си забелязал, той е отдавна, отдавна решен. И все пак, ако паметта ми не ме лъже, Кей Спалтър излежава двайсет и пет години в затвора в Бедфорд Хилс.

– Напълно вярно – каза Хардуик.

– Тогава за какво, по дяволите, говорим?

По лицето на Хардуик се разля продължителна, бавна и напълно безрадостна усмивка – драматична пауза, която бе типична за него и непоносима за Гърни.

– Говорим за факта, че... дамата е била натопена. Делото срещу нея е купчина лайна, от началото до края. Съвършена... миризлива лайняна история. – В ъгълчето на устните му пак се появи онзи тик. – И искам да уточня, ако не е станало ясно, че говорим за оправдателна присъда.

– Откъде знаеш, че случаят е лайняна история?

– Била е натопена от мръсно ченге.

– А това откъде го знаеш?

– Просто знам разни неща. Освен това хората ми казват други неща. Мръсното ченге си има врагове, и то напълно основателно – обясни Хардуик, а в очите му се появи яростно ожесточение.