Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Наред ли ви е всичко?

Смешният ѝ акцент го изкарва от вцепенението.

– Да. Извинявайте. Всичко ми е наред. – Ник изважда сгънат лист хартия изпод якето си. – Ето номерата, които споменахме на шефа ви. Искам веднага след като ги засечете, да говоря със собственика на телефона. Не искам никой друг да го разпитва, докато аз лично не се видя с него.

– Разбирам. Опасявате се, че ще избяга.

– Именно.

Тя посочва листа с тънкия си пръст с нокът, лакиран в много бледорозово.

– Тези номера тук са – как се казва... – Опитва се да намери думата. – ... cellulare o cell ?

– Мобилни телефони?

– А, да. – Посочва друг номер. – А този са... обществени.

Ник решава да не поправя граматичните ѝ грешки.

Тя придърпва клавиатурата на компютъра и сръчно въвежда някакви указания.

– Finito . Скоро ще бъдат засечени.

– Grazie .

Тя се усмихва:

– Говорите ли италиански?

– Si – с усмивка отговаря той. – Перфектно си служа с думите grazie и prego . Знам също parmigiano и pesto .

Карлота изръкоплясква с престорено възхищение:

– Molto bene 6! Това са много полезни думи. – Поглежда монитора. – Вашата жертва... чета, че била прочута писателка.

– Всъщност пише сценарии. Няма нито една книга. Не бях чувал името ѝ, но явно е голямо име в Холивуд.

Карлота се намръщва:

– Имате ли идея защо е убита по този начин?

– Точно това се опитваме да разберем. Може би е свързано с последния ѝ сценарий.

– Филма за нашата плащаница?

– Така изглежда. Случвало ли се е нещо необичайно около нея напоследък?

– Нищо не ѝ се случва. Тя е заключена в Duomo di San Giovanni 7, на тъмно. Няма какво да се случи.

– Обаче я вадят от време на време, нали?

Карлота поклаща глава:

– Не. За последен път я изложиха през 2010 година.

– В катедралата ли?

– Si , но с голяма защита. – Карлота очертава голям квадрат във въздуха с двете си ръце. – Направиха огромна кутия от блиндирано стъкло. В нея сложиха плащаницата – в запечатана витрина, пълна с азот.

Ник трудно може да си представи с какво тази атракция може да привлече посетители.

– Много ли хора дойдоха да я видят?

Карлота се засмива:

– Много ? Повече от сто хиляди на ден – всеки ден. В продължение на пет седмици имаше опашка. – Замлъква за момент, за да си спомни повече за излагането на реликвата. – Чета, че през тези седмици дошли три и половина милиона души. Повече, отколкото отиват на гроба на Джон Кенеди за година.

– Не знаех, че има съревнование между двете.

– Добре, че няма. Плащаницата щеше да спечели. Много лесно при това. Католиците винаги ще печелят такива неща. Смъртта и религията са много важни за нас.

– Ще го имам предвид. Значи вече не е изложена на показ, така ли?

– Не. Много рядко го правят. Държат я постоянно запечатана в една ниша на катедралата и хората ходят да се молят. Църквата има собствена охрана – не ни казват подробности – и разбира се, ние също имаме постоянно хора да наблюдават мястото.

– Значи не е възможно да бъде открадната или повредена, така ли?

Карлота свива рамене:

– Не може да се каже. През 1997 г. имаше палеж. Пожарникарите трябвало да разбият шкафа. После с брадвите си счупили стъклото – дебело, бронирано стъкло – и я извадили от пламъците.

– Пострадала ли е?

– Не, този път не. В миналото обаче, през шестнайсети век, е имало друг пожар – пак умишлен – тогава е била повредена.

– В същата църква?

– Не. Тогава се е пазила във Франция, в Сент Шапел в Шамбери.

– Какво е правила там?

Знанията на Карлота явно не стигат чак дотам.

– Това вече аз не знам в детайли. Предполагам, че е била собственост на Савойската династия. В онези времена е имало много кражби и грабежи. Днес тук сигурността е много по-добра – уверено заявява тя. – В наши дни не можеш да припариш до свещената плащаница.

Тази идея кара Ник да се засмее:

– Наистина ли? – Кимва към компютъра. – Защо не опитаме, докато чакаме да открият собствениците на тези телефони?

5Неофициален поздрав на италиански, който означава „здравей“ и „довиждане“ – б. пр.

6Много добре (ит.) – б. пр.

7Катедралата „Св. Йоан Кръстител“ – б. р.

63

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Той пробва водата с китката си – като родител ваната за бебе.

Не е много гореща. Не е много студена. Телесна температура. Идеална. Изстисква течен сапун във водата и я разбърква, докато повърхността се покрива със слой от мехурчета.