Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Не – засмива се тя. – Не обичам да стрелям по хора.

– Дори по лоши?

– Не, никога не съм го правила. Но да стрелям на стрелбището, това много го обича. – Карлота сгъва пръстите си, сякаш държи пистолет, и имитира стрелба. – Много добра.

Ник не се съмнява. Стрелбата със сигурност ѝ се удава повече от английския. Но кой е той да я съди, след като не можа да прочете от италианския вестник дори една дума, камо ли да състави смислено изречение?

– Ами вие, Ник? Стреляте ли лошите хора?

– Понякога – отвръща той. – Но не толкова често, колкото ми се иска.

2Лейтенант (ит.) – б. пр.

3Извинете (ит.) – б. пр.

4Да (ит.) – б. пр.

60

Ефрем се научи да е тих като дете. Монасите шибаха ръцете му с камшик, ако успееха да чуят дишането му.

Научи се да слуша, а не да говори. Обучаваха го първо да се съсредоточава върху онова, което другите казват и правят, и едва тогава да мисли как да отговори. Като момче се научи да забелязва нюансите. Разбра, че един и същи човек се държи различно, когато попадне в необичайна среда, когато е развълнуван, уплашен или уморен.

Научиха го никога да не се държи различно.

Като младеж го научиха на болка. Как да я понася. Как да изключва мислите си, докато нажеженото желязо за жигосване изгаря кожата му. Години му бяха нужни, за да тренира съзнанието си, да го усъвършенства. Научиха го и как да причинява болка. Да я използва като инструмент. Да използва заплахата с физическо страдание, за да върши Божието дело.

В зряла възраст се научи да бъде невидим. Да се движи сред непросветените като един от тях. Да ги гледа и да им се усмихва по такъв начин, че да не привлича внимание, да не предизвиква привързаност и да не оставя никакви спомени. Научи се да се държи така, че веднага да бъде забравян.

Всички тези години на обучение и дисциплина са създали този Ефрем, който сега спира наетата кола на около километър от мястото, където са му казали, че ще бъде мишената. С вдигната яка и наведена глава, за да се предпази от вятъра и дъжда, той тръгва покрай шосето, убеден, че хората в профучаващите покрай него коли изобщо няма да го запомнят.

Монахът прави това, което умее най-добре. Превръща се в ловък фокус. В илюзия. В някой, когото никой не е виждал.

61

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

В къщата мирише лошо. Много лошо. Мирише като нищо друго на земята. Миризма, която малцина са усещали. Снощи трябваше да я изкъпе, а не просто да я забърше с влажната кърпа. Но беше твърде уморен след усилието. Адски изтощен, след като победи мъчителката Ким Бас.

Сега Ем има нужда от него. Той коленичи в спалнята и пали свещите.

Гледката го вцепенява. Тя се променя. Очите ѝ са покрити с дебел млечнобял воал, плътта ѝ се обезцветява. Дори на бледата мъждукаща светлина той вижда зеленикавия оттенък на кожата ѝ.

Джей Джей посяга към лицето ѝ и погалва тъмното рождено петно, Божия символ, който я изпрати при него.

Гравитацията работи неуморно. Кръвта се е оттекла от сърцето и се е натрупала в седалището, гърба и краката ѝ, създавайки грозни морави петна. Бактериите се разпространяват из тялото ѝ и то има вид, сякаш е от восък. Косата ѝ започва да окапва; от отворите ѝ излизат газове и течности, изпускащи в стаята смрад. Той се изправя и се отдръпва. После през главата му минава немислимото. Може би трябва да се откаже. Да намери друго място, където да я сложи да почива. Но още не. Не и докато не стане абсолютно наложително.

62

ГЛАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ТОРИНО

От прозореца в кабинета на Карлота Капелини, разположен на последния етаж на висока сграда в центъра на града, Ник вижда странния остър купол на прочутата „Моле Антонелиана“ – построена през XIX век като еврейски храм, днес сградата е Национален музей на киното.

Малко е разсеян, защото от десет минути лейтенант Капелини бърбори като картечница на италиански по телефона. Докато тя приключва – или поне той така предполага, след като я чува да казва ciao , ciao 5 , вече за трети път – през главата му минава тревожна мисъл. Колкото по-голям напредък отбележи в разследването тук, толкова по-малък става шансът му да отплава за новия си живот след две седмици. Разкрий някой убиец и окръжният прокурор ще те зарине в бумащина. А пък ако убиецът е от другата страна на океана – ще се окажеш под цяла планина документи.

Карлота затваря телефона и забелязва, че нещо безпокои колегата ѝ.