Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Съвсем скоро ще разбереш. Приготви ли си багажа?

– Тъкмо го натоварих в колата и се каня да тръгвам. Много ти благодаря, Миц. Само за това си мечтаех, преди да се уволня – да се кандилкам няколко хиляди километра, за да преследвам духове.

– Виж какво, ако имаше друг подходящ, щях да изпратя него. Ако можех, щях да отида аз. Повярвай ми, нямах друг изход.

– Определено знаеш как да накараш един мъж да се почувства добре.

– Стига си се оплаквал. Свърза ли се вече с карабинерите?

– Току-що. Обещаха да ми изпратят офицер за свръзка. Освен това се обадих на един приятел от ФБР да ми намери някоя сродна душа.

– Внимавай да не се наложи да си плащаме. Матюс ще ми вземе значката, ако харчиш за нещо повече от кафе.

– Чудесно! Пращат ме на гадно пътуване и на всичкото отгоре ще ми гледат разходите под лупа. Как мина твоят ден?

– Имала съм и по-добри.

– По-конкретно?

Тя понечва да му разкаже, но замълчава. Какъв смисъл има да вгорчава и неговия живот? След няколко минути той ще е вече на летището и ще трябва да води разследване на убийство. Затова Мици отговаря:

– Тия сценарии, които ми остави, почти ме подлудиха. Накрая ходих в архиепископията да се консултирам с един така наречен експерт по плащаницата.

– Бог да е с теб. Обогати ли те с някое прозрение?

– Може да се каже. – Мици натиска клаксона, когато някакъв кретен с „Шевролет Тахо“ я засича отдясно. – От научна гледна точка няма никакво доказателство, че това е покривалото, с което е бил увит Христос. Може би точно това е искала да разкрие Тамара Джейкъбс. Утре ще се обадя на Ейми да поискам експертното ѝ мнение на патоанатом. Може би тя ще каже дали е възможно отпечатъците да са оставени от човек, който е бил разпнат на кръст.

– Не съм сигурен, че Ейми е виждала жертва от разпъване.

– В Ел Ей стават всякакви перверзии, никога не се знае. Когато стигнеш в Италия, пробвай да огледаш плащаницата. Днес видях няколко висококачествени снимки. Бяха удивителни.

– В какъв смисъл удивителни?

– В смисъл, че не мога да си обясня как цял труп се е отпечатал толкова ясно на онзи чаршаф. Наистина не разбирам. От това, което четох и чух, няма доказателства някой да го е нарисувал или да се е отъркал в него. Истинска мистерия, това поне е сигурно.

Ник поглежда часовника си.

– Миц, трябва да тичам, ако искаме да хвана полета.

– Отивай. Обадих ти се само за да ти пожелая късмет. Ще ти пратя последната информация по имейла. Значи ще имаш офицер за свръзка, така ли?

– Така ми казаха. Ще ти се обадя, щом пристигна и се ориентирам, става ли?

– Добре. – Тя замълчава за малко. – Пази се.

– Ти също.

Той затваря. Мици включва радиото, но не се заслушва какво говорят. Изминава останалата част от пътя на автопилот, като се пита как момичетата са прекарали деня, написали ли са си домашните и как ще се държат с нея, когато се прибере вкъщи.

Когато завива по алеята към дома си, се налага да натисне рязко спирачките.

Колата на Алфи. Паркирана на обичайното място под навеса.

Мици откачва колана си, сърцето ѝ се разтуптява. Слиза и затръшва вратата на колата. Толкова е ядосана, че почти разбива с ритник собствената си врата.

– Здравей – казва той нахално, седнал с двете момичета около семейната маса. Пред тях има голяма кофа от „Кей Еф Си“. – Донесох пиле, няма нужда да готвиш.

43

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

На картата пише Бойл Хайтс, но местните го наричат Паредон Бланко – Белите скали, хълмист квартал на източния бряг на река Лос Анджелис, известен като първа спирка на повечето новодошли емигранти. Първият заселник се казвал Андрю Бойл, ирландец, дошъл по тези места още по времето, когато Калифорния е била част от Мексико. Станал кмет и построил инфраструктурата, подслоняваща в наши дни пъстра смесица от латиноамериканци, източноевропейци, японци и бели американци, които са малцинство.

Джей Джей седи в колата си между църквата „Сейнт Мери“ и болницата „Промис“ и наблюдава входа на голяма петстайна къща, която навремето несъмнено се е смятала за луксозен имот и е била собственост на добро, набожно семейство. Сега е съвсем запусната и стаите се дават под наем на разни отрепки. Тук живее Джени Харисън, макар че от мястото, където седи, той не може да разбере в коя част на постройката паркира жалкия си задник.

Един поглед към часовника на таблото му показва, че наблюдава вече повече от четири часа, време, за което през къщата се извървя цяла армия от хора – идваха и си отиваха. Приятелката на Харисън, Ким Бас, дойде преди три часа и още не е излязла. Може би ще остане да преспи. Ако не, до апартамента ѝ е по-малко от километър. Прощалната ѝ разходка.