Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Мици има чувството, че я пробождат с нож в сърцето.

– Бъди силна, миличка. Дадоха ли ти нещо за болката?

– Да, наистина са много добри с мен, мамо – настава неловко мълчание и тя добавя. – Мамо, съжалявам за това, което стана. Те просто ни сграбчиха и... нямах време да изкрещя и да предупредя Джейд или...

– Миличка, няма за какво да съжаляваш. Вече си в безопасност; само това има значение. Все още съм в Лондон, но се качвам веднага на самолета и ще бъда при теб след по-малко от половин ден – поглежда към Далтън за уверение и той ѝ кимва.

– Обичам те, скъпа. Обичам те толкова много! Прибирам се при теб, за да съм сигурна, че си добре.

– И аз те обичам, мамо – момичето се разплаква. Вече не може да сдържи сълзите си, сълзи на облекчение, сълзите от шок.

– Не плачи, съкровище, сега вече трябва само да се държиш. Почини си и прави каквото ти кажат лекарите. Чуваш ли ме?

– Да, да... – Амбър издухва носа си в кърпичката, която сестрата ѝ подава. – Мамо, Джейд добре ли е?

– И тя ще бъде добре – Мици поглежда към Далтън, но този път няма успокоително кимване. – Ние сме Фалън, нали така? А знаеш, че момичетата Фалън винаги побеждават.

166

БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН

В приемната на спешното има празна седалка, на третата редица отзад, четвъртата от края. Крис Уилкинс настанява едрото си тяло на сивия пластмасов стол.

Това е идеалното място да седи и да наблюдава.

Чува как викат разни имена. Болни хора влизат зад отделените със завеси кутийки, за да бъдат прегледани от изтощените лекари. Минават носилки, натоварени с пациенти, със закачени подвижни системи. Минута след минута сцените се повтарят.

Той наблюдава и слуша. Накрая я вижда. Една сестра е прегърнала Амбър, а от другата ѝ страна е застанала облечена в костюм жена, която я води по коридора.

Уилкинс пуска вестника, който не чете, и се изправя. Окачените за тавана табели сочат различни отделения. Отдръпва се, за да не го видят.

Надолу по коридора групичката, която следи, се насочва към място, отбелязано с табела „Рентген“.

Уилкинс тръгва бавно по коридора и застава на прага. Отделението е претъпкано с болни, чакащи за преглед. Жената с костюма говори с рецепционистката и минават направо. Уилкинс влиза в коридора и проверява пътищата си за бягство. Или обратно по пътя, по който е дошъл, или през врата с надпис „Авариен изход“. По негови спомени тя ще го отведе близо до служебния паркинг и колата, която бе разбил.

Влиза в приемната, като държи главата си сведена надолу, за да не го види сестрата зад бюрото.

Когато наближава затворените двойни врати, чува как тя се провиква зад него:

– Извинете, господине! Не може да влизате там.

Той бута вратата.

Две жени се обръщат и го поглеждат. Очите му обхождат стаята. Момичето на Фалън не е тук. Не я вижда никъде.

Сестрата се доближава до него.

– Сър, трябва да изчакате навън.

Поставя дясната си ръка на рамото му и се опитва да го избута.

Той я изблъсква.

– Къде е момичето? Момичето, с което бяхте.

Думите му стряскат жената в костюма.

– Кой сте вие?

Той разтваря якето си, за да видят пистолета.

– Аз съм федерален агент. Изпратиха ме да я пазя.

И двете изглеждат облекчени.

– Току-що отиде до тоалетната – обяснява сестрата. Лицето ѝ светва, когато забелязва момичето през рамото на Уилкинс. – Ето я!

Амбър вижда погледа на сестрата. И мъжа.

Разпознава го веднага.

Той започва да се обръща.

Тя сграбчва дръжките на една количка до вратата и я блъска към него. Металните ѝ колела се удрят в пищялите му. Уилкинс изгубва равновесие и пада.

– Това е той! – крещи Амбър. – Мъжът, който ме отвлече.

Затичва се по коридора.

Уилкинс не е изгубил нито пистолета, нито целта си. Изправя се на крака. Сестрата се опитва да му препречи пътя.

Той я прострелва в гърдите и прекрачва тялото.

Всички наоколо пищят. Втурва се в чакалнята, десният глезен го боли ужасно. Рецепцията е задръстена от уплашени хора.

– Разкарайте се от пътя ми! – Размахва оръжието и всички се дръпват встрани.

В коридора зърва Амбър, която тича между хората. Стреля два пъти високо нагоре и част от тавана пада. Всички освен момичето се просват на пода или се долепват до стените. Зад него се включва аларма. Той я пренебрегва и се опитва да не прибърза с изстрела. Тя е на около двайсет метра пред него и тича, криволичейки наляво и надясно. Умно хлапе.

Но не достатъчно умно. Натиска спусъка.