Джеймс Хъгинс: Магьосникът

— В името на Исус Назарянина ти заповядвам да го освободиш.

С вик Торн започна да клати глава. Примигна няколко пъти, фокусирайки поглед, и отново видя магьосника. Несъзнателно протегна ръка към пушката, докато се изправяше.

Не беше нужно да се говори за намесата на отец Тревър. Не беше необходимо да се омаловажава опитът на Ианий да спечели. Нямаше нужда да се заявява, че силата на Бог бе победила магьосника и че ръката на Мойсей отново го беше сразила. Сега Ианий можеше да покаже как е зидал пирамидите с кръвта на робите.

— Убий ме — подкани го Торн, докато се приближаваше към него, — ако можеш.

Един от магьосниците се хвърли към Артемис и замахна с извития си меч, но асасинът беше подготвен. Гмурна се напред и надолу под съскащото острие и буквално повдигна магьосника, а после го запрати на земята. Торн не видя какво се случи по-нататък, защото стигна до Ианий, който рязко дръпна Малъри пред себе си.

Торн беше очаквал подобно развитие и се молеше да стигне до него навреме, за да го спре. Но нямаше избор. Спря на място заради опряното в гърлото на Малъри острие. Артемис се изправи, но изглеждаше победен. Торн видя, че магьосникът също става. Боят ги беше отвел на метри встрани. При такова разстояние нямаше защо да се страхува, че заблуден куршум може да улучи Ребека или някое от децата. Магьосникът намести меча си в ръката, а Артемис се отпусна на едно коляно и протегна любимия си „Глок“. Оръжието стреляше с деветмилиметрови патрони, а пълнителят му побираше седемнадесет. Този на Артемис обаче беше с увеличен обем и разполагаше с тридесет.

Когато магьосникът се изправи в пълен ръст с извит меч в ръката, асасинът изпразни целия пълнител в гърдите му. Последва сякаш цяла вечност, но накрая магьосникът, изпръскан с кръв до неузнаваемост, падна напред. Торн изсумтя… Да, умират трудно, но все пак го правят. Докато магьосникът падаше, той погледна отново, към дъщеря си.

Не можеше да се хвърли напред и да рискува изстрел, не можеше и да измъкне детето от ръцете на Ианий. Вторачи се в лицето му.

— Няма да успееш — глухо каза Торн.

Ианий се усмихна.

— Ще видим. — После погледна към дърветата. — Щом бъда в безопасност в гората, ще освободя дъщеря ти. Но само ако не ме преследваш.

— Не се ли страхуваш, че ще се разприказвам?

Магьосникът се изсмя.

— Колкото повече научавам за вашето време, толкова повече се убеждавам, че никой няма да ти повярва. — Усмивката му беше призрачна. — Ще ти призная, че в началото се бях притеснил. Но сред вас има толкова шамани, вещици, магьосници и пророци… Искрено вярвам, че няма да бъдеш забелязан сред множеството, което открито парадира със своя кретенизъм.

Торн премести тежестта си на другия крак.

— Да, ти поназнайваш нещичко за пророците.

— Достатъчно — предупреди го магьосникът.

Торн бавно отстъпи назад.

— Добре — усмихна се Ианий и стисна Малъри по-силно. — Ще отговоря на въпроса ти, тъй като вече нямаме време. Да. Познавах вашите най-велики пророци. Мойсей наистина беше такъв и неговият Бог беше единственият истински Бог. Но светът няма да види такива пророци отново. В този век рядко ще намериш вярващ, камо ли пророк.

— Ще направя така, че светът да повярва в теб, Ианий. Това ще бъде моята мисия в името на Бога — хората да повярват.

Ианий се изкикоти.

— Господин Торн, най-големият номер на Сатаната е да убеди света, че не съществува. Моят господар ми каза, че той, бащата на лъжите, ще ми помага да мамя.

— Няма да е достатъчно.

— Ще видим.

Ианий направи три крачки назад.

Торн знаеше едно нещо: Ианий не биваше в никакъв случай да отведе дъщеря му в гората. Погледна към Ребека. Тя държеше Антъни да не мърда, защото момчето беше готово да се втурне да спасява сестра си. Ребека чакаше Торн да започне да действа.

— Малъри? — извика високо той.

Дъщеря му кимна, а Торн последва отстъпващия магьосник, запазвайки разстоянието помежду им. С пръст се увери, че неговият „Колт“ .45 не е на предпазител. Наум преброи изстрелите, които беше произвел, за да се увери, без да поглежда, че има патрон в цевта. За части от секундата стигна до извода, че са му останали три патрона. Вече беше готов.

Той заговори многозначително на Малъри:

— Спомняш ли си какво ти подари Антъни тази вечер? Подаръкът?

Малъри кимна със сълзи в очите.

Торн ясно каза:

— Искам да го погледнеш.

Ианий присви очи при тази тайнствена команда. Той стисна още по-здраво малкото момиче и направи крачка назад, но тогава ръката на Малъри се отдели от врата й, стиснала сребърното разпятие. То докосна ръката на Ианий и той реагира така, сякаш е бил изгорен до костта.