Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Пак ти казвам, не знам за какво говориш.

— Естествено, че знаеш. Аз казах на Джейни, че съм пенсиониран лобист. После прескочих стената на нейната вила и я обезоръжих. Никой друг не знаеше за това.

— Такива неща се разбират лесно.

— Не е вярно. А и защо сте проявили интерес?

— Значи няма да ми кажеш защо си тук?

— Първо ти ми кажи.

— Добре тогава. Можеш да изгниеш в тази килия, щом настояваш.

Уит се обърна, за да излезе. Шоу се поколеба, после каза:

— Внимавайте с Уолър. Той не е този, който си мислите.

Уит бавно се обърна към него.

— А ти какво знаеш за това, по дяволите?

— Очевидно повече от вас. Между другото току-що си спомних къде съм те виждал. На каяка. Следеше ни. Вие преследвате Уолър, нали?

— Човече, не знам какво си пушил.

— Той е опасен тип.

— Сериозно?

Шоу знаеше, че трябва да си държи езика зад зъбите, но притеснението му за Джейни надделя над професионалния му инстинкт.

— Уолър се занимава с трафик на проститутки. Отвлича момичета от Азия и Африка и ги продава като бели робини на Запад.

Това разкритие предизвика едва забележим интерес по лицето на Уит, така че той добави:

— Освен това се опитваше да продаде уран на ислямски фундаменталисти, но сделката се провали и той явно ги изби до един.

— Терористи? — възкликна Уит.

— Сигурно са се опитали да го прецакат и той си е отмъстил. Гаден тип е той. И е хвърлил око на Джейни. Всъщност съм наясно, че това не е истинското й име. Каквото и да сте намислили, по-добре да имате предвид, че Уолър вече подозира някаква част от плана ви. И внимавайте Джейни да не изчезне още преди старта на мисията.

— И защо ми казваш всичко това?

— Мисля, че знаеш защо. Ако той хване Джейни, всичко ще свърши.

Уит затръшва вратата зад гърба си и я заключи. Шоу чу как двамата мъже разговарят помежду си. После стъпките им се отдалечиха.

Той седна на стола в килията си. Първоначалните му догадки бяха правилни, но в същото време го бяха подвели. Джейни Колинс не беше онази, за която се представяше. Но не беше тук, за да попречи на мисията на Шоу; явно изобщо не подозираше за нея. Шоу беше събудил подозренията им, но те не знаеха защо е тук. Значи двете страни работеха с една и съща цел. Сега въпросите, които оставаха без отговор, бяха съвсем ясни. Защо преследваха Уолър? И как планираха да стигнат до него?

Шоу огледа четирите стени на килията си. Сега повече от всякога трябваше да се измъкне от тук. Изпитваше неприятното подозрение, че какъвто и да е техният план, няма да се окаже достатъчно добър. И имаше голяма вероятност Уолър да ги избие до един.

Реджи отброи замахванията си, преобърна се във водата и пое в обратната посока. Плуваше по-бързо от обикновено — всъщност толкова по-бързо, че не прецени разстоянието и удари главата си в ръба на басейна. Тя изплува на повърхността, разтърка удареното и се огледа. Вилата на Уолър беше тъмна. Погледна стената, която разделяше двата имота, но там също не се виждаха шпиони. Реджи прекоси басейна, изплува до стълбичката и излезе. Избърса се с хавлията, взе си телефона и тръгна към вилата. Когато хвърли поглед към дисплея на телефона, дъхът й спря. Имаше текстово съобщение, което се състоеше от една-единствена дума: „ВЕДНАГА“. Това беше сигналът им за тревога от най-висока степен.

Реджи бързо влезе във вилата и се качи в спалнята си, за да се обади оттам.

— Трябва да се срещнем — каза Уит.

— Кога?

— Веднага.

— Един часът след полунощ е.

— Веднага, Редж.

— Какво е станало?

— Има ново развитие, за което трябва да ти кажа.

— Господи, Уит…

— На обичайното място — каза той и затвори.

Тя се облече бързо и изгаси всички лампи, все едно щеше да си ляга. После слезе на долното ниво на вилата, отвори задната врата, огледа се и забърза по тъмната алея.

След няколко минути, през които много внимаваше някой да не я проследи, Реджи пристигна на мястото на срещата. Едва не изпищя, когато една ръка се отпусна на рамото й.

От мрака се появи Уит с каменно изражение.

— Какво става, по дяволите? — попита Реджи, като се държеше за гърдите. — Всеки път когато трябва да се измъквам по този начин, им давам повод за подозрения.

— Нямаше как да го избегнем — отговори Уит и седна на каменната скамейка.

— Добре, очевидно е нещо важно. Разказвай.

— Имаме нови заповеди от професора.

— Какво?

— Нека да го кажа по друг начин. Аз имам нови заповеди от професора и вече ги изпълних.