Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Минута по-късно тя бутна вратата и излезе на дневната светлина. После посочи наляво.

— Видя ли? Пряк път надолу по скалите. Тунелът е изсечен направо в камъка. Вилите са съвсем наблизо, по онези стъпала.

Уолър изглеждаше изненадан и впечатлен.

— Няколко пъти минавах покрай тази врата и се чудех накъде води.

— Е, вече знаеш — отговори тя.

Вече знаеш.

Реджи се обърна към Уит.

— Искам да го видя.

— Това определено не е добра идея.

Двамата отново се бяха срещнали в книжарницата на абатството „Сенанк“.

— Не ме интересува дали според теб идеята е добра или не. Искам да ме заведеш при него.

— Професорът знае ли, че…

— Точно в момента не изпитвам особено топли чувства към професора. Така че искам да ме заведеш при Бил.

Шоу седеше на стола, когато на вратата се почука.

— Дръпни се! — извика някой от другата страна.

Когато вратата се отвори, Шоу примигна, докато очите му свикнат със светлината. После той я видя.

— Съжалявам за всичко това — каза Реджи. — Нямах представа какво се е случило с теб.

— Тогава ме пуснете.

— Няма да стане, приятелю — обади се Уит и пристъпи напред.

Шоу забеляза и другите двама мъже на прага. Те не бяха извадили пистолетите си, вероятно по нейно нареждане. Но предполагаше, че са въоръжени.

— Тогава поне ми кажи какво става — предложи той. — Сигурно ще мога да ви помогна.

— Отговорът е същият като по-рано — отговори Уит.

Шоу се обърна към него.

— Разказа ли й за Уолър?

Реджи отговори вместо него:

— Да, разказа ми. И част от информацията наистина се оказа полезна.

— Коя част?

— Не мога да ти кажа.

— Защо го преследвате?

— А ти защо го преследваш? — попита го Реджи.

Шоу не отговори.

— Заради ядрения тероризъм? — подсказа тя.

— Той е лош човек — каза Шоу. — Трябваше да бъде изваден от играта. Това е всичко, което мога да ви кажа.

— Тогава защо искаше да заминеш, и го преди да бъде изваден от играта?

Шоу отново се обърна към Уит.

— За кого работите? За Интерпол? За Мосад? Може би за МИ6? А, приятелю?

Реджи понечи да отговори, но Уит изръмжа да я прекъсне.

— Не ги познаваш — каза най-сетне тя. — Кажи ми защо искаше да заминеш.

Той помълча, преди да отговори:

— Операцията беше прекратена.

— Защото е убил терористите? Това не означава, че няма да направи друг опит.

— Аз не издавам заповедите. Само ги изпълнявам.

— Ние също — отсече Уит.

— Как разбра за мен? — попита Реджи.

— Точно преди да ме ударят по главата, сглобих мозайката. Последното парче беше как ти подсказа на човека на Уолър, че вече не представлявам проблем.

— Не исках да ти се случи нещо лошо.

— Кога планирате да го направите? — попита Шоу.

— Хайде, свиждането свърши — обади се Уит.

Шоу не му обърна внимание, а продължи да гледа към Реджи.

— Защо искаше да ме видиш?

— За да ти се извиня.

— Виж, ако Уолър разбере…

Тя го прекъсна:

— Никой не се съмнява, че той е много опасен. Но ние ще се справим. Това ни е работата.

— Каква ви е работата? — попита веднага Шоу.

— Щом всичко свърши, ще те освободим да си вървиш по живо, по здраво — каза Реджи и помълча, преди да продължи: — Видях някакви мъже, които излязоха от хотела с твоите неща. Единият носеше шапка и не изглеждаше много доволен.

— Сигурен съм, че не е доволен. От мен.

— Можем да се свържем с него и да му кажем, че си добре. Вината не е твоя.

— Аз ще се оправя. Но искам да те попитам нещо. Какво ще стане, ако се провалите и Уолър ви избие до един?

Уит се ухили.

— Тогава ще се наложи сам да се измъкнеш от тук. Което няма да е толкова трудно за корав мъж като теб, нали?

Шоу не се отказваше толкова лесно.

— Кажете ми какъв е вашият план, за да ви покажа къде може да се обърка.

Уит поклати глава.

— А после да избягаш и да провалиш всичко? Няма да стане.

— Но… — започна Реджи.

— Редж, не! — отсече Уит и лицето му веднага се разкриви, щом осъзна грешката си.

Шоу се обърна към нея.

— Редж? Съкратено от Реджи?

— Благодаря ти още веднъж — каза тя и протегна ръка.

Уит пристъпи напред, за да я спре, но Шоу вече я държеше здраво. Пръстите му сякаш горяха. Той я погледна и усети, че тя е изпитала същото.

Преди да затворят вратата, Шоу подвикна:

— Надявам се да хванете този кучи син!

Последното, което видя от нея, бяха очите й — вторачени в него, преди вратата да се затвори.

Той веднага прилепи ухо до процепа и се заслуша. Чу ясно само едва дума: „пазар“.