Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Реджи го погледна с изумление.

— За какво говориш?

— Той ни заповяда да извадим твоето момче от уравнението.

— Моето момче?

— Бил Йънг.

— Какво! Нали не си…

— Той е добре. Просто го прибрахме. Сега си почива.

— Луд ли си? Той е…

— Идеята не беше моя, нали ти казах? Професорът не искаше да знаеш. Но това не ми харесва. Затова те повиках да ти кажа.

— Защо Малъри ти е наредил да отвлечеш Бил? Той си заминаваше за Щатите.

Уит изглеждаше разочарован.

— Не знаех.

— Не успях да ти кажа.

— Вероятно нямаше да има никакво значение. Професорът искаше да го извади от уравнението. И в светлината на това, което научих току-що, вероятно е бил съвсем прав.

— Какво искаш да кажеш? — попита бавно Реджи.

— Твоето момче не е такъв, за какъвто се представя — отговори Уит и помълча малко. — Мисля, че е някакво ченге. Може би от контраразузнаването, или от Интерпол, нещо такова.

Беше ред на Реджи да седне на каменната скамейка.

— Защо мислиш така?

— Заради някои неща, които ми каза.

Реджи извърна поглед.

— Не ми изглеждаш много изненадана — отбеляза Уит.

— Разбрах, че Бил е изчезнал от хотела си. Когато отидох да проверя какво става, видях как някакви мъже влязоха в стаята му и му взеха нещата. По-късно от служителя на рецепцията научих, че са имали пистолети.

— Е, благодаря, че ми каза.

— Започни отначало. От момента, в който го отвлякохте.

Уит й разказа всичко с подробности и завърши:

— Той каза да внимаваме, каквото и да сме планирали. Каза, че Кукин върти международна търговия с проститутки. Отвлича момичета от Азия и Африка и ги продава на Запад. Освен това се е опитал да сключи сделка с някакви ислямски терористи, като им продаде ядрено оръжие или нещо подобно.

— Чакай малко. Той знае ли, че Уолър всъщност е Кукин?

— Не, струва ми се. Поне не използва това име нито веднъж. Както и да е, Йънг каза, че в крайна сметка Кукин е избил мюсюлманите. Според нето са се опитали да го прецакат. Каза също, че Кукин определено ти е хвърлил око, така че да внимаваме да не изчезнеш, преди да започнем да действаме. Освен това твърди, че има голяма вероятност извергът да се досети поне за част от плана ни.

Уит млъкна и се облегна назад, преди да добави:

— Явно не го преценихме правилно. Излиза, че работим от една и съща страна на барикадата.

— Но ако той не знае за миналото на Кукин, защо го преследва?

— Може би заради терористите или заради търговията със секс робини.

— Добре ли е Бил?

— Има цицина на главата, но иначе е добре. Той е яко момче — но ние вече знаехме това.

— Благодаря ти, че ми каза, Уит.

— Нямаме тайни помежду си, нали така? Виж, Редж. След разговора с Йънг ми хрумна една идея.

— Слушам те.

— Йънг е убеден, че Кукин е избил онези мюсюлмани. Мисля, че можем да използваме това в наша полза.

— Как?

Уит се наведе към нея.

— Ето как…

Шоу се облегна назад, изпълнен с раздразнение. Донякъде го успокояваше мисълта, че всеки опит да се отвори резе в почти пълен мрак, като се използват само частите от разглобеното тоалетно казанче, можеше да доведе единствено до раздразнение. В едно денонощие имаше над осемдесет и шест хиляди секунди. След като беше преброил наум над сто хиляди секунди и междувременно едва не се беше побъркал, Шоу можеше да направи единствено заключението, че или е средата на нощта, или е средата на деня. Той пристъпи до вратата и се ослуша. Не се чуваха нито стъпки, нито дишане. Въпреки това между него и свободата имаше солидна врата. Ако се опиташе да я разбие, щяха да го посрещнат с куршуми. Той се отпусна отново на стола и се помъчи да измисли друг начин за бягство.

Мотивацията му да избяга се беше променила, но не чак толкова. Ако тези хора работеха заедно с Джейни Колинс, това означаваше, че тя не е сама срещу Уолър. Следователно, ако той се опиташе да я нарани, тя поне щеше да разполага с подкрепление. Но Шоу беше сигурен, че те не са служители на закона. Мъжът, с когото беше разговарял, изглеждаше изненадан от информацията за търговията с проститутки и ядрените оръжия за терористите. А щом не знаеха за незаконните дейности на Уолър, защо искаха да се доберат до него? И ако не бяха служители на закона, защо държаха Шоу жив? Един куршум в главата и един плитък гроб на сред нищото бяха по-логичният изход.

Съвсем объркан, Шоу седеше на стола и въртеше в ръцете си двата саморъчно направени инструмента. Две безполезни парчета метал, извадени от тоалетната. Само ако можеше отнякъде да го види Франк. Шоу хвърли поглед към тоалетната чиния и в този момент му хрумна една мисъл. Той се вторачи в импровизирания инструмент, който държеше в ръката си. Всъщност не беше съвсем невъзможно.