Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Той най-сетне успя да разпали лулата си и в продължение на няколко мига жадно всмуква от дима. После размаха ръка, за да загаси клечката кибрит, и я хвърли на бюрото, където тя продължи да тлее.

— Не разбирам как това те е лишило от нужните хора, но ако имаш нужда от подкрепление, мога да изпратя още утре. Да, да, аз също мога да смятам. Имаш четирима мъже за отвън и вие тримата вътре. Смяташ ли, че това не е достатъчно?

Той замълча и се заслуша.

— Да, говорих с Реджина и не, тя не знае за това. Какъв е смисълът? Уточнихте ли последните подробности? Разбирам. А прожекционното оборудване?

Той изслуша отсрещната страна.

— Да, предполагам, че това ще свърши добра работа. Добре. Да, само ме информирай.

Малъри затвори телефона и се зае с лулата си. После вдигна поглед и видя Лиза, която стоеше на прага.

— Проблеми ли има? — попита тя.

Малъри се прокашля.

— Не е нещо, с което да не можем да се справим. Уит е малко разстроен, но ще го преживее.

Лиза се намръщи.

— Не сме ли твърде близо до деня X, за да позволяваме на някого да бъде разстроен за каквото и да е?

— Всичко ще бъде наред, Лиза. Не се тревожи.

— Искаш да кажеш, че ти самият не се тревожиш?

— Винаги се тревожа, докато хората ми не се приберат живи и здрави. Но в момента всичко е под техен контрол, а планът е добър. На Реджина й хрумна хубаво допълнение, което според мен ще се получи чудесно.

— Планът ти все пак има един недостатък — изтъкна Лиза.

— Никой план не е съвършен. Особено когато е съставен в движение.

— Да, но те дори не подозират за тази евентуална опасност. Знаеш, че не бях съгласна с теб.

— Ако не го бяхме направили по този начин, изобщо нямаше да имаме възможност да ударим Кукин.

— Да, но точно това може да се окаже разликата, която ще определи дали „твоите хора“ ще се върнат живи и здрави или не.

— Напълно осъзнавам рисковете, които поемаме — каза с известно негодувание Малъри.

— Може би да, но те не ги осъзнават изцяло.

— Във всяка наша задача има елемент на риск.

— Понякога се питам…

— Какво?

— Ние си стоим тук, в това уютно имение в английската провинция, и чертаем планове, а после изпращаме тях да ги изпълняват.

— Те също участват в създаването на плановете.

— Лека нощ, професоре.

Тя остави Малъри гневно да пуши лулата си. След малко той я чукна в бюрото, за да изтръска тютюна, прибра я в джоба на сакото си и се облегна в стария стол с кожена тапицерия, потънал в мрачни мисли.

Уит седеше и гледаше телефона. Понякога просто не разбираше какво прави Малъри. Не, това не беше точно казано. Всъщност почти никога не разбираше какво прави Малъри. Професорът му беше дал допълнителна задача точно в най-натоварения момент от мисията и това изобщо не се харесваше на ирландеца. Не се беше включил в екипа, за да изпълнява ролята на бавачка на Бил Йънг. Той прибра телефона в джоба си и прекоси коридора.

— Дай ми ключа, Найлс — каза той на мъжа, който пазеше на вратата.

Найлс Дженсън почука и извика:

— Назад!

После извади пистолета си и го насочи към вратата, докато Уит отключи. Вратата се отвори и Уит застана на прага.

Шоу стоеше до отсрещната стена.

— Готови ли сте вече да ме пуснете?

— Седни — нареди му Уит.

Шоу погледна пистолета, насочен към него, бавно се приближи до стола и седна. Уит пристъпи няколко сантиметра напред.

— Знаеш ли, струваш ми се познат — каза му Шоу.

— Аз изглеждам доста обикновено.

— Е, какво мога да направя за теб?

— Можеш да ми кажеш какво наистина правиш във Франция.

— На почивка съм. А ти?

Уит се подпря на стената.

— Значи си лобист от Вашингтон, който може да прескача стени и да обезоръжава хора? Наистина ли си мислиш, че ти вярваме?

Шоу не отговори в продължение на няколко секунди, докато обмисляше думите му. После каза:

— Пенсиониран лобист. Освен това трябваше вече да пътувам за Щатите, за да бъда със сина си. Вие очевидно сте имали друг план.

— Изглеждаш твърде млад, за да си пенсиониран.

— Направих пари и реших да изляза от играта. Смятате ли, че е престъпление? Това ли е причината да ме ударите по главата и да ме държите затворен тук?

— Както вече ти казах, стой си спокойно и всичко ще бъде наред.

— А какво ще стане с Джейни Колинс?

— С кого?

Шоу скръсти ръце на гърдите си и се загледа в мъжа срещу себе си.

— Какво планирате?

— Не знам за какво говориш.

— Вие работите заедно, нали?

Уит бавно поклати глава.