Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Уолър се изправи и закрачи из стаята, без да изпуска мюсюлманина от поглед.

— Освен това мога да ви предложа и техническа помощ. Например да ви помогна да обвиете бойния заряд на оръжието в неутронен рефлектор, за да намалите значително критичната маса, защото това е добре, когато искате възможно най-голяма експлозивна мощ. Това е доста тънка работа. Ако сложите съвсем малко повече изотоп 235 U, отколкото трябва, верижната реакция няма да се получи и материалът ще остане инертен. И тогава няма да има взрив.

Абдул Маджид за пръв път изглеждаше впечатлен.

— Явно познаваш тази материя.

— Да, познавам тази материя — повтори подигравателно Уолър. — Когато живеех в Украйна, цялата държава беше едно гигантско ядрено оръжие, готово за употреба. Работил съм в ядрени съоръжения и съм измъчвал учени, за които съм подозирал, че продават родината си на американците и техните съюзници. Това бяха безценни уроци за мен във всяко едно отношение.

— Значи сме сгрешили в преценката за теб. Сделката ни може да се осъществи.

Уолър го погледна развеселено.

— О, така ли смяташ? След като се опитахте да ме убиете?

— Защо не? Нали не си мъртъв? Сега всичко е ясно. Ще изкараш много пари.

— Е, парите не са най-важното, нали така? Освен това не всичко ми е ясно. Знам например, че не ти, а хора, далеч по-важни от теб, са взели решението да бъда убит. Искам да ми кажеш техните имена.

Абдул Маджид мрачно се усмихна.

— Никога няма да ги научиш.

— Измъчвали ли са те някога, Абдул? Прости ми, че не използвам абсурдния модерен израз „разпит със специални средства“. Предпочитам да наричам нещата с истинските им имена.

Афганистанецът изглеждаше отегчен.

— Лишаване от сън, давене във вода, електрошокове, оглушителна музика — изброи той.

— Не, ти не ме разбра. Попитах дали са те измъчвали, а не дали са си играли с теб на мъчения.

Уолър прекоси стаята, отвори металното куфарче и извади няколко инструмента.

— Твърди се, че германците умеели да измъчват хората, и те наистина бяха добри в това. В днешно време израелците се радват на репутацията на най-добри водещи на разпити, но те пък твърдят, че изобщо не използват мъчения, а само психологически техники. Колкото до мен, аз винаги съм смятал, че съветските специалисти бяха на съвсем друго ниво. Ние имахме най-добрите снайперисти и най-добрите водещи на разпити. Освен това съм старомоден. Не ми се занимава с най-новите високотехнологични средства. Разчитам на проверени методи за получаване на това, което искам, които се базират на един-единствен факт.

— Какъв факт? — попита глухо мюсюлманинът.

Уолър се обърна към него:

— Фактът, че хората са мекушави. Ти мекушав ли си, Абдул? Мисля, че тази вечер ще разберем.

Реджи не помръдна от мястото си.

— Защо да съм разтревожена?

Когато видя, че няма да дойде при него, Шоу се приближи.

— Извинявай, явно съм се объркал. Как беше вечерята?

— Приятна. Той много разбира от вино. И умее да води разговор.

— Не се съмнявам.

— Някакъв проблем ли има?

— Вече ти казах, че един от хората му те шпионираше. После затвориха цялата улица, все едно е тяхна…

— Евън ми се извини — прекъсна го тя.

— О, значи вече е Евън?

— Така се казва. Дори ми каза и фамилията си. За разлика от теб. Неговата е Уолър.

— Йънг, казвам се Бил Йънг — отговори той и направи пауза, преди да продължи. — Онзи ден, когато ходихме да гребем, някой е претърсвал стаята ми.

Реджи изглеждаше искрено шокирана от тази новина, а уважението и подозрението й към Шоу нараснаха едновременно.

— Взели ли са нещо?

— Не, доколкото мога да преценя.

— Защо изобщо са влизали в стаята ти?

Той сви рамене.

— Горд със сигурност излиза по-интересно място, отколкото си представях.

Двамата тръгнаха заедно. Пред тях, към центъра на градчето, свиреше група тийнейджъри с китари и барабани. Беше се събрала малка тълпа, за да ги послуша и да пусне пари в кошницата им.

— Той ме попита за теб — подхвърли Реджи.

— За мен? Защо?

Тя се усмихна.

— Мисля, че искаше да разбере дали представляваш сериозна конкуренция.

— Какво му каза?

— Че почти не те познавам. Което е самата истина.

— Не познаваш и него — изтъкна Шоу.

— Струва ми се добър човек. Освен това е прекалено стар за мен. — Тя игриво го тупна по ръката. — Той е по-стар дори от теб.

— Нещо ме кара да мисля, че за човек като него разликата във възрастта няма значение.