Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— В действителност имам достъп до високообогатен уран. Разликата е много важна. И ако не сте ми вярвали, защо изобщо се занимавате с мен?

— Исках да кажа, че аз не ти вярвах. Но други от моята група не бяха съгласни, така че допуснаха грешка, а после аз трябваше да оправям бъркотията.

— Но те се оказаха прави, а ти сбърка.

— Така твърдиш ти. Твоята страна е собственост на американците. Всички го знаят. Канада е просто слуга на могъщия Сатана. Кучето не нарушава заповедите на господаря си.

Уолър се обърна към хората си и махна с ръка. Те послушно излязоха и затвориха вратата след себе си. Последен излезе Паскал, като преди това посочи към едно метално куфарче, оставено на пода в ъгъла на стаята. Двамата с работодателя си размениха поглед, в който се четеше взаимно разбирателство.

Уолър отново се обърна към пленника и го сграбчи за мръсната коса.

— Значи всичко е било, защото си ме смятал за канадец? Наистина ли си толкова глупав?

В очите на Абдул Маджид проблесна интерес.

— Защото съм те смятал за канадец? — повтори той. — Не си ли?

— Не, Абдул, не съм.

Уолър свали сакото си, вдигна ръкава на ризата си и му показа знака от вътрешната страна на ръката си — високо горе, където не се забелязваше лесно дори когато беше гол.

— Виждаш ли това? Знаеш ли какво означава?

Абдул Маджид поклати глава.

— Не познавам тези знаци.

Уолър му ги по сочи един по един.

— Това са букви.

— Не са на английски — каза Абдул. — Моят английски е доста добър. Не знам какъв е този език.

— Украински. Надписът е на кирилица. Това е съкращението на Пето държавно управление. Задачата му беше да се грижи за вътрешната сигурност, като преследва враговете на Съветския съюз. Аз обичах работата си. Толкова я обичах, че прогорих символа й в кожата си.

Очите на Абдул Маджид се разшириха.

— Украинец ли си?

Уолър спусна ръкава на ризата си и си облече сакото.

— Всъщност винаги съм се смятал най-вече за гражданин на Съветския съюз. Но може би разликата не е толкова важна. А тъй като Украйна беше базата за голяма част от ядрения арсенал на бившия Съветски съюз, разбираш ли вече? Все още имам доста връзки там.

— Защо не ни каза? — изсъска Абдул.

Уолър придърпа един стол и седна.

— Защото работата ми не е да ви разказвам личната си биография, а просто да ви доставя достатъчно количество високообогатен уран, за да взривите голяма част от някой важен американски град. Ти знаеш ли изобщо какво представлява високообогатеният уран, Абдул?

— Това е оръжието на Аллах.

— Не, няма нищо общо с Аллах — каза презрително Уолър. — Уранът е естествен минерал, който се среща в природата по целия свят, но в минимални количества. Едва германците по време на управлението на Хитлер са осъзнали характерния му потенциал като ядрено оръжие, а именно да унищожава хора и материално имущество в огромни количества. Знаеш ли, че човек може да държи високообогатен уран в ръката си, без да изпита никакви отрицателни последствия в продължение на години? Аз също съм го правил. Беше глупава постъпка, разбира се, но исках да усетя какво е чувството да държиш толкова голяма власт в ръката си. Изкушението беше твърде силно, а аз бях млад и глупав, макар че токсичното въздействие на урана сигурно ще ме изпрати в гроба по-рано, отколкото трябва.

Той си пое дъх и продължи:

— За ядрена експлозия са достатъчни само петдесет килограма от този материал. А ако се използва нискообогатен уран, трябва почти цял тон, тоест двайсет пъти повече, за да се произведе една-единствена ядрена бомба. Същото може да се постигне и с много по-малко плутоний, около десет килограма. Но за разлика от високообогатения уран плутоният се получава само от преработката на ядрени материали в реактор. А нито една държава не може да снабди терористи с такива материали, защото бомбата ще носи специфичния химичен подпис на тази държава, уникален като пръстов отпечатък.

— Ти ни обеща достатъчно материал, за да направим ядрена бомба, която да се събере в куфар — каза Абдул.

Уолър разочаровано поклати глава.

— Знаеш ли, ако наистина искаш да влезеш в играта с ядрения тероризъм, ще трябва да отделиш повече време на науката. Ядрените бомби в куфар не съществуват, освен в холивудските филми и в главите на параноичните политици. Бомбата ще се събере по-скоро в джип. Сигурно може да се направи и по-малка, но противно на логиката, колкото е по-малко устройството, толкова по-скъпо излиза поддръжката му. Освен това ще ти трябва много силен мъж, който да носи този куфар, защото ще тежи няколкостотин килограма, а и бойната глава няма да издържи дълго. Не — това, което ви обещах, беше достатъчно количество високообогатен уран, пречистен в газова центрофуга от второ поколение, с който може да се изработи бойната глава на ядрено експлозивно устройство. Материалът представлява уранови шисти, които съдържат повече от осемдесет и пет процента изотоп 235 U. Това означава уран, предназначен специално за оръжия. Мога да ви предложа и уран на по-ниска цена, който също става за оръжия, но съдържа само двайсет процента 235 U. Експлозията няма да бъде толкова силна, но пак ще бъде сериозен удар с последващо радиационно замърсяване.