Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— И вие имате такива връзки? — попита мъжът.

Уолър отново изглеждаше озадачен.

— В противен случай не бих имал никаква причина да дойда до тук и да преговарям с вас. — Той вдигна мобилния си телефон. — Мога да го докажа с едно обаждане.

— За какви количества говорим?

— Оръжия или обогатен уран?

— ОУ.

Уолър забеляза, че мъжът потрива пръсти с известно ожесточение. Мъжът видя, че Уолър го гледа в ръцете, и ги скри под масата.

— Петстотин това от този материал могат да се използват за приблизително трийсет хиляди ядрени бойни глави — горе-долу толкова, с колкото разполагаше Съветският съюз в разгара на Студената война. С моите връзки мога да се сдобия с деветдесет килограма обогатен уран. Това е достатъчно количество за две бойни глави, които могат да унищожат голям град, но може да се използва и за голям брой по-малки импровизирани устройства, предназначени за многобройни цели.

— Значи материалът е много скъп?

— Нека да го кажа така. В момента Иран харчи милиарди долари, за да изгради инфраструктура и технологична база, с които в крайна сметка ще се сдобие със същото, което предлагам да ви продам още тази вечер. Единственият по-скъп материал е плутоният, но достъпът до него е невъзможен.

Мюсюлманинът рязко се наведе напред.

— И каква е цената?

Уолър отново хвърли поглед към Райс, преди да се обърне към мъжа.

— Казвате, че сте оторизиран да сключите сделка?

— Както вие се изразихте, в противен случай нямаше да съм тук.

— Името ви?

— Не е важно. Каква е цената?

— Двеста милиона британски лири, преведени по сметката ми.

Уолър се канеше да добави още нещо, но мъжът го прекъсна:

— Дадено.

Уолър сведе поглед към тялото на мюсюлманина и подуши въздуха. После изпусна мобилния си телефон на земята и се наведе да го вдигне. В следващия миг Райс отхвърча назад, а Уолър сграбчи масата и я обърна върху мюсюлманина. Той сграбчи Райс за ръката и изкрещя на хората си:

— Бягайте!

Райс усети как го хвърлят през прозореца. Нещо остро го улучи в крака, разкъса плата на панталона му и се заби в бедрото. Нещо тежко се приземи върху него и му изкара въздуха. После го вдигнаха и го задърпаха, докато се опитваше да си поеме дъх, а от ранения му крак започна да блика кръв.

Ударната вълна от взрива в къщата го хвърли във въздуха и го преобърна. Върху него се посипаха отломки, но Уолър го беше закрил със собственото си тяло, като дишаше на пресекулки. След като дъските, тухлите, натрошеното стъкло и парчетата от мебели спряха да се сипят върху тях, Уолър и Райс бавно се изправиха до седнало положение.

— Какво, по дяволите… — започна Райс, като стискаше ранения си крак.

Уолър стана и изтупа дрехите си.

— Този идиот беше атентатор самоубиец.

— Как разбра?

— Тобата е свободно падаща дреха, а неговата му стоеше прекалено стегнато, защото динамитът отдолу я издуваше. Не можеше да се концентрира и не ни гледаше в очите. Разбрах, че крие нещо, защото човешката природа е такава, че подсъзнателно избягваме да гледаме към някого, ако не искаме той да ни оглежда. Същият инстинкт се наблюдава и при кучетата.

— А защо не можеше да се концентрира?

— Сигурно са го надрусали, за да изпълни мисията си, защото кой нормален ще пожелае да се взриви, дори ако са му обещали девици в рая? После надуших и миризмата.

— Каква миризма?

— Динамитът се съхранява в малки дървени цилиндри, напоени с вода. Има характерна миризма. Освен това долових и миризма на метал. Сигурно от сачмите в платнения пояс, завързан около тялото му. Така се получава максимален брой жертви около мястото на взрива. Нарочно си изпуснах телефона, за да погледна и под масата. До краката му имаше торба. В нея е имало акумулатор с жици, свързани с детонатора в платнения пояс. Жиците се зашиват за пояса, за да не може да ги свали лесно. Точно затова скри ръцете си под масата — за да хване детонатора. Освен това не стана, за да ни поздрави. Това е много нехарактерно за мюсюлманите. Но динамитът е тежък и той сигурно се е притеснявал, че може да забележим нещо подозрително, ако се изправи.

Уолър сви рамене в знак на примирение.

— Трябваше да го забележа още по-рано. Дай да ти видя крака.

Той приклекна и скъса крачола на Райс, за да огледа раната.

— Извинявай, че се наложи да те бутна през прозореца.

— Господи, Евън, ти ми спаси живота!

— Има кръвоизлив, но раната не е дълбока, едва ли е засегната артерия.

— Сигурен ли си?