Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Опитваше се да не мисли какво би казал Франк, ако можеше да го види сега. С присъствието си тук подлагаше на риск успеха на цялата мисия. Знаеше това. И все пак не можеше да остави някоя от мутрите на Уолър да се възползва от младата жена. Той прекоси тревата и продължи нагоре по стълбите.

После усети дулото на пистолета, което се опря в главата му — една хилядна от секундата, преди да чуе изщракването на ударника.

Това беше първата грешка на човека с пистолета. Беше твърде близо, на сантиметри разстояние, което не му даваше адекватно място за реакция срещу внезапна контраатака. Втората грешка беше това, че не дръпна спусъка веднага, за да го убие. Шоу пъхна палеца си зад спусъка, което направи изстрела невъзможен. Останалите му четири пръста стиснаха цевта на пистолета и го дръпнаха надолу, така че да сочи към земята. Последната грешка на човека с пистолета беше нежеланието да го пусне. Шоу дръпна с всичка сила, наведе се напред и човекът прелетя над него, за да се стовари в тревата. Шоу изтръгна пистолета от ръката му, седна отгоре му и насочи оръжието в главата му.

— Джейни?

Тя лежеше над него, памучният и халат беше разтворен, а косата й беше разпиляна по лицето. Дишаше тежко, вероятно заради удара в земята. Носеше само маратонки за тенис и халата, или поне Шоу не виждаше нищо друго.

Коляното й се заби в левия му бъбрек, като го разтърси от болка. Той падна настрани и се сви в тревата до нея. Двамата бавно се изправиха, сковани от контузиите си. Пистолетът остана в ръката на Шоу.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита троснато тя, като местеше поглед от пистолета към лицето му.

— Видях, че в съседната вила свети. След това ми се стори, че видях как някакъв мъж прескача оградата и влиза в твоя двор.

Тя се огледа.

— Откъде видя всичко това?

Шоу по сочи към скалите.

— Разхождах се горе. От там се вижда вилата ти.

— А откъде знаеш коя е моята вила? — попита го остро тя.

Той си придаде виновно изражение.

— Добре де, признавам си. Проследих те до вкъщи онзи ден, след като вечеряхме заедно, но само защото исках да бъда сигурен, че всичко е наред. Богата жена, която пътува сама, нали разбираш? Притеснявах се за теб.

Шоу вдигна пистолета.

— Малко съм изненадан, че имаш такова оръжие.

— Както сам каза, аз съм богата жена, която пътува сама. Освен това имам разрешително.

— Сериозно? — учуди се той, но все пак й върна пистолета. — Мислех си, че във Франция са доста строги по отношение на огнестрелните оръжия.

— Парите решават много различни проблеми — отвърна хладно тя.

Той разтри гърба си с ръка.

— Нека да позная. Освен че имаш време за интензивни езикови курсове, ходиш и на курсове по самоотбрана.

Тя провери пистолета, освободи ударника и прибра оръжието в джоба на халата си, който след това пристегна плътно.

— Чух нещо в задния двор, но не видях никакъв мъж да прескача оградата. Освен теб, разбира се.

— Но сигурно си видяла, че в съседната вила свети. А отпред има паркиран микробус, в който седят двама мъже.

Тя се обърна към стената, която разделяше двете вили.

— Да, може би. Не знам със сигурност.

Джейни отново се обърна към него.

— Значи моята вила се вижда от скалите, така ли?

— Аха. Там спират туристическите автобуси и хората снимат вилите, долината и планините.

По някаква причина Шоу беше убеден, че тя вече знае всичко това. Предвид факта, че имаше пистолет, отново събуди подозренията му.

— Но само твоят басейн се вижда от там. Басейнът на съседната вила остава скрит зад един гараж и няколко дървета.

Тя хвърли поглед към тъмната вода.

— Басейнът? — повтори тя и го погледна обвинително. — Значи си ме видял да плувам? А после?

Шоу не се поколеба.

— Видях само онзи мъж. Точно затова слязох тук, за да проверя дали всичко е наред. Щях да почукам на входната врата, но когато видях онези мъже пред съседната вила, вече не бях сигурен какво става. Все пак минава един през нощта.

— Да, така е. Не трябва ли вече да си в леглото?

— А ти? Сигурно още съм на американско време. Сигурна ли си, че не си видяла никого?

— Да, а и вратите са заключени.

Тя помълча няколко секунди.

— Не знаех, че лобистите са толкова вещи в самоотбраната и боравенето с пистолет.

Шоу се засмя пресилено.

— Е, това беше чист късмет. Когато усетих цевта на пистолета до главата си, нещо превъртях. Последния път, когато стрелях, бях на тринайсет. Пушката беше двайсет и втори калибър, а мишените — консервни кутии на една ограда. А ти къде се научи да се промъкваш така? Дори не чух как се приближаваш.