Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Винаги пътува с тези хора, които до един са особено опасни. А може би има и още, за които не знаем.

— Той ще ги изпрати предварително, за да установят периметъра и да го охраняват, докато пристигне — добави Шоу, като разглеждаше снимките на телохранителите, които изглеждаха един от друг по-опасни, зли и способни. — Доколко можем да разчитаме на разузнаването за маршрута му?

— В голяма степен. Данните са събрани от записани разговори по телефона, електронна поща и транзакции по кредитни карти.

Шоу вдигна поглед към Франк.

— От американците ли? Те разполагат с най-доброто оборудване и програми за подобно проследяване.

— Да кажем, че дължа един разкошен обяд на шефовете на АНС и ЦРУ.

Франк извади няколко документа и зачете на глас:

— Това е планът за полета му. Ще лети от Монреал до Париж с частния си самолет. Там ще кацнат за презареждане и ще продължат с кратък полет до Авиньон. Обикновено се движи в колона от три автомобила. Вече са направили съответните резервации в Авиньон.

Шоу натисна един клавиш на лаптопа и на екрана се появи нова снимка, на която се виждаше улицата с вилата, наета от Уолър.

— До неговата вила има друга.

— Вече е резервирана.

— От кого?

— Направихме предварително проучване. Жената е туристка. Изглежда абсолютно чиста.

— Значи са съвсем наблизо, така ли?

— Горд е много популярна туристическа дестинация, така че за тези вили винаги има голямо търсене. Нямаше как да ги затворим да не се дават под наем, без да се разчуе. Но няма значение. Така или иначе, няма да направим удара в Горд. Прекалено голяма е вероятността за косвени жертви.

Шоу погледна към екрана на друг компютър, на който се виждаше част от програмата на Евън Уолър. После изведнъж се изправи.

— Откъде знаем, че ще ходи в пещерите на Ле Бо дьо Прованс?

— За посещение в тях се изисква специално разрешение. Проникнахме в информационната им система.

— Защо му трябва разрешение? Пещерите не са ли отворени за всички желаещи?

— Е, нашият господин пожелал да бъде сам. Без други посетители. Излязло му е доста скъпо. Но пещерите са частна собственост. Могат да си правят каквото искат. Когато забелязахме плащането, хакнахме компютрите им и разбрахме точната дата, на която ще бъде там.

Шоу се завъртя към един друг компютър, на твърдия диск на който не беше записано нищо, с изключение на фабричния софтуер и браузъра. Използваха го, за да влизат в интернет. Той натисна няколко клавиша и прегледа резултатите.

— Всъщност мястото ми е познато. Това е галерия за фотоизложби. Използват стените на пещерите за прожекции, правят обиколка с екскурзовод, показват документални филми и прочие. Всяка година избират различен артист, с когото работят.

Той се облегна назад, за да осмисли новата информация.

— Мисля, че това е нашето място да го пипнем.

Шоу обърна екрана на лаптопа към Франк. На него беше изписана информация за изложбата.

— Пещерите имат само един вход, много отделни помещения и малко служители, така че е лесно да се изгубиш. Ще прекъснем електричеството, а екипът ни вече ще бъде на място с уреди за нощно виждане и зашеметяващи оръжия. Отделяме шефа от охраната му и готово.

Франк се замисли.

— Така ограничаваме и вероятността за косвени жертви. Но ще трябва да изпратим разузнавачи на място, за да уточнят подробностите.

— Няма спор за това. Но какво по-добро място да хванем плъх от дупка в земята?

— От друга страна, ако ударът е неуспешен, той веднага ще се качи на самолета си и ще се изпари от Франция.

Шоу се облегна на стола си.

— Не е идеално, но при дадените обстоятелства не можем да направим нищо по-добро. Посещението в пещерите е единственият момент, в който ще знаем точно къде се намира. И наистина не си представям как можем да се провалим.

Планът за залавяне беше готов. Пещерите бяха старателно проверени от сътрудници на място в Прованс. Шоу също щеше да ги посети, когато пристигнеше там. Междувременно беше проучвал подробни карти на вътрешността и разположението на пещерите, докато се научи да ги рисува по памет. По план Уолър трябваше да ги посети по-малко от седмица след пристигането си; частната му обиколка започваше точно в десет часа сутринта.

След всеки дълъг работен ден, който включваше и внимателно подбиране на членовете на ударния отряд и подготовката им, Шоу се прибираше в хотела си, преобличаше се, излизаше да потича, а след това бродеше сам по улиците на Париж, докато мракът започнеше да се сгъстява, а енергията му да го напуска.