Кукин отново се съсредоточи върху екрана. Нямаше търпение да види с повече подробности в какви проблеми се бяха забъркали американците. Така поне за малко щеше да забрави за собствените си проблеми. Все още не подозираше, че точно по този начин ще достигне до решението на поне един от тях.
— Робърта Маккормик на живо от Кабул — каза жената от екрана, когато завърши репортажа си.
Името за миг застина в съзнанието на Кукин.
Робърта Маккормик?
Той скочи от стола си и се втурна през стаята до бюрото, на което беше оставил коженото си куфарче. Отвори го и намери списъка.
В него бяха изброени имената и адресите на познатите и колегите на Кейти Джеймс, които живееха във Вашингтон. Кукин беше изпратил двама от хората си да следят две от тези жилища, защото собствениците им в момента отсъстваха от страната. За другите двама се предполагаше, че са в града, така че той не беше дислоцирал хора, за да ги наблюдават. Очите му пробягаха и се спряха на последното име в списъка.
Робърта Маккормик. Трябваше да си е вкъщи, но всъщност беше в Кабул, на хиляди километри от там. Току-що го беше видял с очите си. Живееше в Джорджтаун, на север от Ар Стрийт — точно извън периметъра, който Кукин беше определил за хората си. Съпругът й беше починал, а децата й бяха пораснали. Живееше сама.
Но може би точно в момента домът й не беше съвсем пуст.
Светлините в помещението се включиха автоматично, когато Реджи и Шоу влязоха вътре.
— Господи! — възкликна тя.
— Все едно съм се върнал във времето на Студената война — каза Шоу.
— Мамка му, не е за вярване! — обади се Франк в слушалката. Беше видял това, което виждаха те, през камерата на гърдите на Реджи. — Този тип има сериозни проблеми.
— Мислиш ли? — подхвърли Шоу, докато разглеждаше съветското знаме, старите шкафове, очуканото бюро и кантонерките. — Реджи, обиколи цялата стая, за да може Франк да запише всичко.
Тя се подчини, като се доближаваше максимално до всеки предмет.
Шоу отвори един от шкафовете и видя униформата, която Кукин беше носил като офицер в КГБ. След това претърси кантонерките и извади документи, които показваха някои от зверствата, извършени от Кукин с невинни мъже, жени и деца. Реджи улови всичко с камерата си.
А след това намериха прожекционния апарат и ролката. Отне им няколко минути да я включат. После филмът започна и двамата онемяха. Дори Франк не каза нито дума. Най-сетне Реджи спря машината.
— Не мога да гледам повече — каза тя, докато лицето на убитото дете избледняваше на екрана.
Шоу се обърна към нея и видя сълзи в очите й. Той върна апарата на мястото му, но прибра лентата в чантата си.
— Трябва ли ни още нещо, Франк? — попита той.
— Не — отговори Франк със свито гърло. — Готови сме.
Няколко минути по-късно Шоу и Реджи вече вървяха по улиците на Монреал. Една кола мина да ги вземе и ги откара в невисока административна сграда, където ги очакваше Франк.
Тримата поседяха в мълчание няколко секунди, свели поглед към ръцете си.
— Накрая Шоу вдигна очи.
— Добре, потвърдихме много неща. Този човек е психопат — не че някога сме се съмнявали в това.
— Но открихме ли нещо, което може да ни помогне да се доберем до него? — попита Реджи.
Шоу се обърна към Франк.
— Какво става с Алън Райс?
— Самолетът се върна от Франция. Това знаем със сигурност. Кацна на летището в Монреал, но нито Райс, нито Кукин бяха в него. Райс не е нито в дома си, нито в офиса или на друго място, за което знаем. Или е мъртъв, или по-вероятно се укрива. За да продължим издирването, трябва да уведомим местните власти, а ние нямаме такова желание. Поне засега. Това по-скоро може да усложни задачата ни, отколкото да я улесни.
— Значи не можем да използваме Райс? — попита Реджи.
— Изглежда, че нямаме друг избор, освен да се заемем с Кукин.
— Но къде е той? — попита тя. — Поехме риска да проникнем в апартамента му, но всъщност не попаднахме на нищо, което да ни помогне да го открием.
Шоу и Франк се спогледаха.
— След Франция няма никаква следа от него — каза Франк. — Както знаете, самолетът му е частен, така че е възможно изобщо да не е напускал Франция или пък да е спрял някъде по пътя към Канада. Откакто е кацнал тук, вече не е изпитал. Но той лесно може да наеме друг самолет под фалшиво име.
— Значи може да е навсякъде — каза Реджи.
— Да, но вече имаме доказателства за службата му в КГБ в Украйна — изтъкна Франк.
— Ние вече знаехме за това — възрази Реджи. — Не съм адвокат, но не ми се вярва някой съд да приеме нашите доказателства, защото съм почти сигурна, че проникването с взлом не е законно.
Читать дальше