Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Реджи сведе поглед към документите.

— И какво ще правим тогава?

— Ще атакуваме от две страни, като ще започнем с Кукин.

— Как?

— Ще проникнем в апартамента му, ще го претърсим и ще се надяваме да изровим някаква информация за това къде се намира в момента.

— Откъде ще знаем, че той не е вътре?

— Имаме хора там. Знаем, че не се е връщал в апартамента си, откакто замина за Франция.

— Чакай малко. Ако през цялото време сте знаели къде се намира, защо просто не го хванахте в Монреал? Защо го последвате чак в Горд?

— Това е секретна информация.

— Глупости. Говориш ми за доверие, но явно си го представяш само в едната посока.

Шоу се облегна назад. При дадените обстоятелства въпросът й беше разумен.

— В Монреал той има повече охрана — отговори Шоу. — Уличната престрелка в града не е допустим вариант. Освен това преди сме имали проблеми с канадците и сега не сме най-добри приятели. Ваканцията във френския Прованс, където имахме възможност да го хванем в пещерата, беше много по-приемлив вариант.

Задоволена от отговора, Реджи отново сведе поглед към плановете.

— Сигурно е монтирал доста сложна охранителна система в дома си.

— Е, ние сме разбивали и по-добри от неговата.

— А какво ще правя аз?

— Точно каквото ти кажа.

— Добре, аз отивам отзад. Ако искаш пак да ме сдъвчеш, просто ми кажи. Веднага ще дойда като послушно пале.

Шоу я сграбчи за ръката. Реджи се завъртя да го удари, но той я изпревари с една-единствена дума:

— Извинявай.

Юмрукът й застина на няколко сантиметра от брадичката му. Ръката й се отпусна.

— Добре — каза тя, но по-скоро с объркване, отколкото със съгласие.

Шоу сякаш усети какво си мислеше.

— Виж, аз не исках да идваш. Просто смятах, че е твърде рисковано. Все пак Кукин едва не те уби веднъж.

— Дойдох доброволно. Но ако не искаше да идвам, защо съм тук?

— Нали чу Малъри? Ако не беше дошла, той щеше да извади всичко наяве.

— О, я стига! Няма начин да си се хванал! Той блъфираше… — Тя го погледна по-внимателно. — Но ти го знаеше, нали? Знаеше, че заплахата му е блъф. Просто не си искал да ми се случи нещо лошо.

— На хората около мен постоянно се случват лоши неща, Реджи. Много лоши неща.

— Тогава ще те попитам отново: защо съм тук?

— Явно Франк е взел заплахата на сериозно. Той също настоя да дойдеш с мен.

Реджи погледна плановете на масата.

— Няма да бъда безполезен товар, Шоу. Ще направя каквото мога, за да ти бъда от помощ.

— Оценявам го. Но…

— Нали разбираш, и аз не искам с теб да се случи нещо лошо?

— Моята безопасност не бива да те тревожи.

— Напротив. Аз ще ти пазя гърба. Ще пазиш ли моя?

— Да.

— Тогава искам да разбереш нещо, моля те. Ако се стигне до избора дали аз да живея, или Кукин да умре, кажи на онова чудовище, че ще го чакам в ада. Не го оставяй жив, Шоу. В никакъв случай. Дори това да означава да не се върна жива. Обещаваш ли?

Шоу не отговори.

Камионът влезе на заден ход в товарната рампа на гърба на високата сграда. Работните документи бяха старателно проверени, за да се получат необходимите подписи. Двата големи кашона бяха разтоварени и преместени в складовото помещение. Според описа в тях Имаше антики, притежание на един от собствениците на апартаменти в сградата, който беше заминал за лятото. Кашоните трябваше да бъдат оставени в склада, за да бъдат отворени едва след като се върне.

Няколко часа по-късно рампата беше затворена и заключена, а отговорникът и хората му си тръгнаха. Минаха още трийсет минути, после стената на един от кашоните беше избутана встрани и от там се показа Шоу. Като използва тънкия лъч на малко фенерче, той откри втория кашон и помогна на Реджи да излезе от скривалището си.

И двамата бяха облечени в черно, а на коланите им висяха различни инструменти.

— Готова ли си за удара? — прошепна Шоу.

Реджи кимна. Шоу си сложи слушалка и микрофон, включи ги и каза:

— Там ли си, Франк?

— Чувам те. Кажи на партньорката си да пусне видеото.

Франк беше пристигнал с друг самолет от Англия, за да подготви проникването им в апартамента на Кукин.

Шоу кимна на Реджи и тя сложи на гърдите си една ластична лента, в центъра на която имаше кръгъл обектив със стъклена леща с диаметър около осем сантиметра. Тя включи бутона отстрани на устройството и на него се показа червена светлинка.

— Готово ли е? — попита Шоу по микрофона.

— Виждам ви. Видеото работи. Продължавайте към целта.