Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Както ти казах, понякога те се връщат на власт. И в зависимост от това кой ги е свалил, понякога е в наш интерес да се уверим, че точно това ще се случи — защото кучият син, който ги е свалил от поста, може да се окаже още по-лош. Ако искаш, мога да ти дам десетина различни исторически примера. Но ако вече са мъртви, няма да разполагаме с този вариант.

— Господи, това е лудост.

Франк се изправи.

— Може би съм съгласен с теб. Но всъщност няма значение какво мислим ние двамата, по дяволите. Ние сме просто редници на бойното поле. Така че се заеми с Кукин и вземи мацката със себе си. По този начин ще можеш да работиш отвътре заедно с тях и да научиш още повече за организацията им. Ще ти окажем всякакво съдействие, от каквото имаш нужда.

— А какво ще стане, ако и когато го заловим? — попита със съмнение Шоу.

— Ще си получи това, което заслужава — каза той.

— А Реджи и нейните хора?

Франк си сложи шапката и пое към вратата.

— Те също ще си получат това, което заслужават.

— Трябва да има и друг начин.

Франк спря и го изгледа вторачено.

— Кажи ми нещо.

— Какво?

— Вече си спал с нея, нали?

— Какво?! — като зашеметен извика Шоу.

— Ние наблюдаваме хотела ти, гений такъв. Двамата се върнахте заедно в романтично настроение и тя не си тръгна чак до сутринта. — Той горчиво добави: — Не заслужаваш Ана. Не заслужаваш и Кейти Джеймс, копелдак такъв.

— Франк…

— Вече ти позволих достатъчно волности. Сега просто си свърши проклетата работа, Шоу.

Франк излезе и затръшва вратата след себе си.

Осем часа по-късно Шоу и Реджи вече летяха с частен самолет за Монреал. Когато се изкачиха на дванайсет хиляди метра, Шоу извади някакви документи, подреди ги на масата и направи знак на Реджи да седне срещу него.

И двамата бяха облечени спортно — тя беше с джинси и тениска с дълъг ръкав, а Шоу беше със спортен панталон и тъмна риза с къси ръкави.

— Хубаво е да се пътува така — отбеляза тя, като оглеждаше вътрешността на реактивния самолет „Гълфстрийм V“.

— Чака ни много работа, а нямаме много време, така че да започваме — отговори той толкова грубо, че тонът му наподобяваше по-скоро ръмжене, отколкото човешка реч.

Тя седна срещу него.

— Какъв ти е проблемът, по дяволите?

— В момента са прекалено много. Нека да се фокусираме върху този.

Той посочи разгънатите архитектурни планове.

— Това е апартаментът на Кукин в центъра на Монреал.

— Какво ще правим там, ще проникнем с взлом ли? — пошегува се тя.

— Да нямаш възражения?

— Тя го погледна невярващо.

— Мислех, че ще открием Алън Райс и ще го притиснем с информацията, че той е доносникът. А после ще го използваме, за да стигнем до Кукин.

— Това е едната възможност. Ами ако той не е нашият вътрешен човек? Какво ще правим тогава?

— Трябва да е той.

— Не, не трябва. И ако всичките ни планове зависят от това условие, значи сме идиоти. Още по-лошо: мъртви идиоти. Имаме и адреса на Райс. Проблемът е, че ако отидем първо при него и той не е нашият човек, Кукин ще бъде предупреден.

— Чакай малко, той не е ли вече предупреден? Мислех си, че нашата кратка среща в катакомбите е била достатъчна, за да внимава до края на живота си.

— Не анализираш картината в дълбочина, Реджи — каза Шоу с неприкрито снизходителен тон.

— Добре тогава, професоре , защо не я анализираш вместо мен, след като малкото ми мозъче очевидно не може да се справи?

— Фактът, че от Интерпол все още не са почукали на вратата му, подсказва на Кукин, че вашата организация е съвсем неофициална. Сигурно си мисли същото и за мен. Когато се появят, агентите от Интерпол и ФБР носят служебните си значки и използват максимална сила. Ние не направихме нито едно от двете. Значи засега той все още смята, че не свободата, а животът му е застрашен. Това ще окаже влияние върху начина, по който действа оттук нататък. Ще се покрие, но не толкова дълбоко, колкото ако го преследваше ФБР или някоя друга официална ударна сила.

— Да, предполагам, че си прав.

— Добре. Но все пак трябва да действаме предпазливо. Докато планира ответния си удар, той няма да изключи вероятността ние също да го атакуваме отново.

— Наистина ли мислиш така?

— Човек като него не е оцелял толкова години в КГБ, ако не умее да предвижда ходовете на противника си. По онова време в Съветския съюз е било много по-вероятно да те застреля не агент на Запада, а някой от собствените ти колеги, който иска да ти вземе работата, апартамента и колата, нищо че постоянно се поврежда. Така че той определено ще вземе предвид евентуален втори удар от наша страна.