Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Може да се наложи да ми каже всичко, ако иска организацията да продължи дейността си.

— Искаш да кажеш, че ще ни затвориш? Ще направиш така, че да прекратим операциите?

— Не, просто се връщам към първоначалното си твърдение. Ако не го хванем първи, Кукин ще ви унищожи до един.

— Тогава защо не отидем да попитаме професора?

Шоу погледна часовника си.

— Часът е почти един. Мислиш ли, че е буден толкова късно?

— Професорът спи по-малко и от мен. Сигурно е в библиотеката.

— Значи страда от безсъние?

— Не, всъщност от увеличена простата.

Оставаше му само да поклати глава.

Малъри не беше в библиотеката. Откриха го в кабинета му. Професорът беше напълно облечен и седеше зад бюрото си — съсредоточен, с притиснати една в друга длани. Но когато Шоу зададе своя въпрос, погледът му запрескача между двамата.

— Не знам самоличността на този човек — отговори стегнато Малъри.

— Но имаше такъв? — попита Шоу.

— Да. Понякога се налага да разчитаме на доносници.

— Ако не знаете кой е, как можете да бъдете толкова сигурни в него, че да му повярвате?

— Бях достатъчно убеден, за да дам ход на операцията. А и се съмнявах, че ще ни се удаде друга възможност да го атакуваме.

— Достатъчно убеден? — възкликна Реджи. — Достатъчно, за да рискувате живота ни, ако грешите?

— Казах ти, че няма да ти се размине, Майлс.

Всички се обърнаха и видяха Лиза на вратата. Беше със спортни панталони и дълъг пуловер. Очевидно и тя не си беше лягала. Хвърли унищожителен поглед на професора, преди да се отпусне на един стол срещу него. После вдигна очи към Шоу и Реджи.

— Двамата с Майлс водихме доста спорове по този въпрос, нали?

— Ти подробно изложи мнението си — отвърна дипломатично той.

— Мнението ми беше, че е пълна глупост да изпращаме екип на базата на информация, която сме получили от анонимен източник.

— Да, но този анонимен източник се оказа точен по отношение на придвижването на Кукин — изтъкна професорът. — Той наистина замина за Горд, отседна в тази вила и точно с този охранителен екип, за който ни информираха.

— Все пак да се доверим на този човек беше…

— Какъв мотив може да има той, за да се обърне срещу нас? — прекъсна я Малъри.

— Да ви убие, преди да убиете шефа му, след като разбере каква е вашата набелязана цел? — обади се Шоу.

— Не стана по този начин. Човекът сам се свърза с нас.

— Откъде е разбрал как да се свърже с нас? — попита Реджи.

— Има си начини — отговори Малъри.

— Кой е определил тези начини?

— Аз.

— И никога не сте ни казвали?! — настоя Реджи.

— Не ми се струваше важно. Никога не се е случвало това да се обърне срещу нас. Човек работи по начина, който дава резултати. Да открием истинската самоличност на някого е само половината от работата. Другата половина е след това да се доберем до целта. И точно тогава ни трябва такава разузнавателна информация.

— Е, след катастрофата в Горд ми се струва, че този начин на действие със сигурност се е обърнал срещу нас, Майлс — каза Лиза.

— Все още нямаме окончателни доказателства — възрази той.

— Някой е знаел, че ще бъдем в катакомбите с Кукин.

— Както си спомняш, ти самата ми предложи този вариант, Реджи — заради твърдението на Кукин, че е дълбоко религиозен. Но изборът на точното място в катакомбите беше направен на терена, след като ти пристигна в Горд. Нашият анонимен източник няма как да е разбрал.

— Да, но може да са ни проследили — каза Реджи. — Ако са знаели, че целта ни е Кукин, и са искали да ни спрат.

— Продължавам да не виждам логична причина този човек да ни помогне да се доберем до целта си, а след това в последния момент да се опита да ни спре.

— Може би не е искал нито едното от двете — обади се Шоу.

Думите му накараха всички останали да се обърнат с изненада към него.

— Обясни какво имаш предвид — каза Малъри.

— Може би Алън Райс е вашият източник. Той иска Кукин да умре, но по свои собствени причини — а именно, за да поеме контрол върху престъпната му империя. Преди малко изложих пред Реджи теорията, че се е опитал да убие шефа си, като е импровизирал в момента, в който аз се намесих в играта. Но вече не съм толкова сигурен.

— Ако това е било намерението му, защо просто не ни е оставил да го убием? — попита Лиза. — Защо се е появил и се е опитал да го предотврати?

— Ако го убиеш и го пъхнеш в някой саркофаг никой няма да разбере какво е станало с него. Създава се несигурност. Търговията не може да продължи с ново ръководство, защото всички ще чакат шефа да се върне. Или пък и другите ще се опитат да вземат властта. Няма да стане чисто. Но ако Райс е бил там и се е опитал да спаси шефа си, ще спечели доверието на подчинените. И тогава ще има ясен завършек. Кралят е мъртъв. Райс може да заеме мястото му като най-логичния му наследник.