Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

Той прибра телефона в джоба си. Беше убеден, че няма да я открият по заобиколния начин. Щеше да бъде прекалено голям късмет да се случи така. Такива неща ставаха във филмите, но не и в живота. Но сега вече разполагаха с периметър. А почти никой на света не умееше да работи в периметър по-добре от Фьодор Кукин.

— Разкажи ми за приятеля на Кукин — предложи Шоу.

— Кой приятел? — попита Реджи.

— Слабият мъж с бялата коса, който простреля Доминик в ръката.

Беше късно вечерта и двамата седяха в една малка стаичка на втория етаж в Хароусфийлд, която Реджи използваше за нещо като кабинет заедно с Уит. Беше тясна и претъпкана. Реджи седеше на единствения стол, а Шоу се беше сгънал върху малък кашон. Навън валеше.

— Казва се Алън Райс. Това е помощникът на Кукин в бизнеса.

— И какво друго?

— Разговарях с него, само няколко пъти. Но имаше нещо странно, което ми направи впечатление.

Шоу се поизправи.

— Припомни си всичко дума по дума.

— Е, не го помня дума по дума, но той искаше да ме предупреди. За Кукин. Разбира се, той го нарече Евън Уолър.

— За какво да те предупреди?

— Каза ми, че шефът му понякога се държи странно с жените. Случвало се било в миналото. Развивал мания. Общо взето, Райс ми каза да изчезвам, защото така ще е по-добре за мен.

— Значи се е тревожел за безопасността ти?

— Явно да, но всъщност изтъкна, че го прави, за да предпази шефа си.

— Интересно.

— Защо да е интересно?

— Защото според мен този Райс се опита да убие шефа си в катакомбите на Горд.

Реджи го изгледа смаяно.

— Какво? Защо мислиш така?

— Защото в критични моменти човек стреля по най-важните заплахи, Реджи, а не по второстепенните цели.

— Не те разбирам.

— Райс беше насочил пистолета си към Уит, който не беше близо до Кукин. От друга страна, Доминик беше само на половин метър вдясно от Кукин. Когато ударих първия, Райс се завърти и ме видя. Секунда по-късно ударих и втория, по-дребния. Райс можеше да ме елиминира в този момент. Беше само на метър и половина от мен и между нас нямаше никой. Вместо това той се обърна и стреля по шефа си.

— Но улучи Доминик.

— Вероятно е улучил Доминик, защото не умее да стреля. Да улучиш някого съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда, дори от три метра разстояние. Но този куршум пропусна на косъм главата на Кукин. Значи не стреля по мен, когато имаше възможност, а вместо това се опита да убие шефа си.

— Звучи безсмислено. Защо да се опитва да убие Кукин? Нали беше дошъл да го спаси?

— Или да се престори.

— Защо да го прави, ако Кукин в крайна сметка ще бъде убит?

— Помисли малко. Хората на Кукин все още ще бъдат живи. Може да не им хареса, ако заместникът очисти шефа пред очите им. Трябва да изглежда като нещастен инцидент. А има и нещо друго — ами ако Кукин оживее след изстрела?

— Дали според теб той е знаел, че си там? И е искал да попречи на Кукин да ни убие?

— Много се съмнявам. Може би наистина е влязъл с идеята, че ще спасява шефа си. Може би те е видял как излизаш от църквата някоя вечер и така е започнал да те подозира. После влиза в катакомбите, вижда как атакувам от засада и за няколко секунди променя плана. В бъркотията, предизвикана от моето излизане на сцената, той стреля, всички започват да се крият и да стрелят и накрая се оказва, че Кукин е убит. И тогава той наследява бизнеса.

— Предполагам, че не е невъзможно.

— Искам да знам и нещо друго. Как открихте Кукин?

— Къщата е пълна с хора, които се занимават с това. Изследователи, лингвисти, учени.

— Не, нямах предвид как сте установили, че Евън Уолър всъщност е Фьодор Кукин. Как разбрахте, че ще бъде в Горд по това време?

— Нашите хора са се сдобили с тази информация и ни я предадоха, за да подготвим мисията. Така действаме. Но не знам как са достигнали до информацията. Може би от вътрешен източник?

— Нека те попитам нещо. Възможно ли е точно Алън Райс да е този вътрешен източник?

— Току-що ти казах, че не знам как сме получили информацията. А вие как разбрахте, че ще бъде в Горд? И вие ли имате вътрешен източник?

— Не. Цялата ни информация беше събрана от сателитно проследяване на телефонни обаждания, електронни транзакции по кредитни карти и други високотехнологични източници.

Реджи го погледна със завист.

— Сигурно е удобно.

— Удобно е, но само ако работят. Дали Малъри знае кой е вътрешният източник?

— Предполагам — отговори колебливо Реджи. — Но не смятам, че ще ти каже. Той обича да пази всичко в тайна.