Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Всъщност говорех за секса.

Той я погледна леко объркан.

— Предполагам, че искам да знам какво става, защото съм момиче — обясни Реджи. — Сигурно момчетата приемат всичко едно към едно.

— Беше страхотно, но аз все още трябва да разбера повече за вашата организация.

— Много мило от твоя страна. Но ако ти кажа, ти ще трябва да разкажеш на други хора. Не мога да позволя това да се случи.

— Какво стана с доверието?

— Както вече знаеш, аз не се доверявам лесно.

— Аз също. Не мисля, че се доверявам на теб.

— Мислиш?

— Ами очевидно с доверието съм напреднал повече от теб.

— Значи вярваш, че Кукин ще тръгне да ни преследва и сред нас може би има предател?

— Дори да няма предател, той все пак може да ви преследва.

— Не съм сигурна. Действахме с отлично прикритие.

— Не знаеш колко е добро прикритието ви, защото все още никой не го е подлагал на изпитание. А този тип ще го провери — и още как. Освен това не можете да прикриете следите си. Бяхте принудени да бързате. Може би сте забравили нещо. Може би някой е чул или видял нещо. А сега той е някъде там и планира как да се добере до вас. Можеш да бъдеш сигурна, че денонощно се занимава с това.

— Откъде знаеш?

— Ако бях на негово място, аз щях да правя същото.

— Много мило, че двамата с него мислите по един и същ начин. Не забравяй, че той ще преследва и теб.

— Точно така. Затова ще работим заедно. И може би ще се доберем до него, преди той да се добере до нас.

— Твоята организация вече загуби интерес. Да не би да казваш, че ще работиш извън нея?

— Да, ако се наложи.

— Стори ми се, че този Франк нито проявява разбиране, нито прощава лесно.

— Така е.

— Тогава защо ти е да се забъркваш?

— Защото не искам непрекъснато да се озъртам да видя дали този тип не ме следи.

Реджи го погледна изпитателно.

— Това ли е единствената причина?

— Нека да не избързваме.

— Но ти смяташ, че някой от нашите е бил готов да те убие. Как ще действаме по тази линия? Няма да ти помагам да отмъщаваш на колегите ми.

— Дори ако наистина са планирали да ме убият?

— Както сам каза, нека да не избързваме — отговори хладно тя.

— Хароусфийлд — каза Шоу.

— Какво?

— Заведи ме там.

Реджи изглеждаше шокирана.

— Какво?

— Заведи ме там.

— Да не си полудял? Какво искаш, да вляза най-тържествено и да кажа: „Здравейте всички, това е Шоу. Всъщност не знам кой е той, по дяволите, но хайде да пием чай и да се държим прилично“?

— Ти сама измисли обяснение.

— Сигурно се шегуваш.

— Не, говоря съвсем сериозно.

— А ако откажа?

— Ще се обадя по телефона и ще ви оставя да се оправяте сами. И всички заминавате по дяволите.

Тя бавно се направи и го погледна с гняв.

— Наистина ли можеш да ми го причиниш? След всичко, което се случи на това легло? И в банята?

— Какво е първото правило в тъй наречената наша работа поради липса на по-подходяща дума? Всичко лично остава отвън. Само аматьорите забравят това правило — или може би така и не са го научили.

— Значи ме изчука просто за забавление? А сега ме заплашваш? Копеле мръсно…

Тя посегна да го удари, но той хвана ръката й.

— Реджи, явно не разбираш, че аз рискувам живота си, за да ти помогна. Има много по-голяма вероятност той първо да се добере до теб и твоите хора. Предлагам ти да направя всичко по силите си, за да го спра. Но за да имам шанс да успея, ще трябва да ми се довериш. Не се отнасям несериозно към случилото се в тази стая. И ако това обяснение не ти харесва, давай — удари ме. Но ме удари с всичка сила. Защото няма да имаш друга възможност.

Той пусна ръката й и зачака.

В продължение на няколко дълги мига двамата се гледаха в очите.

Най-сетне Реджи каза:

— Приготвяй се. Трябва да се прибера, за да се преоблека. А ти ще ме заведеш на истинска английска закуска, преди да се появя в проклетия Хароусфийлд и всичко да отиде по дяволите.

Шоу изпи три чаши кафе, а Реджи погълна вероятно най-голямата закуска в живота си.

— От секса ти се отваря апетит, така ли? — попита той.

— Не е от секса.

— А от какво?

— От чувство за вина.

— Няма за какво да се чувстваш виновна.

— Може би при теб е така. Аз имам колкото си искаш причини.

Двамата взеха метрото до нейния апартамент, където Шоу изчака долу, докато тя се качи и се преоблече с бели джинси, дънкова риза и обувки с равни подметки. След това взеха миниатюрната й кола от гаража и поеха към Лийвсдън. Главата на Шоу опираше в тавана, а коленете му бяха притиснати в таблото. Реджи изглеждаше доволна от факта, че очевидно не му е удобно.