Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— И нещо стана.

— О, да. Но така и не видяхме едрия тип. Той се появи от нищото. — Паскал потърка главата си. — Има силен удар. Нямам търпение да му го върна.

— Първо трябва да го открием — каза Кукин и му показа снимката на Кейти Джеймс. — Тази жена всъщност е единствената ни връзка към него. Тя е журналистка. Много е известна, но в последно време никой не я е виждал. Ако открием нея, може би ще можем да открием и него.

— Искате да започна да я издирвам?

— Първо искам да проверя някои неща, за да стесня обхвата на издирването. После ти ще се заемеш.

— Тъй вярно, сър.

Кукин погледна снимката в ръцете си. Много красива жена. Беше твърде възрастна и твърде бяла, за да попадне сред неговите секс робини, но въпреки това беше привлекателна. Той се запита колко близка беше с онзи мъж. Надяваше се да е достатъчно близка. Дотолкова, че да я използва, за да се добере до него.

Шоу се настани на един стол в библиотеката. Камината не беше запалена; денят беше топъл, но облаците в небето се сгъстяваха, сякаш обещаваха гръмотевична буря. Реджи и Уит застанаха до вратата. Професор Малъри, все още с пистолет в ръка, седна срещу Шоу. Лиза застана до дългата маса. Доминик с ранената ръка се подпираше на отсрещната стена. Всички бяха приковали погледи в Шоу.

— Предпочитам този пистолет да не е насочен към мен до момента, в който решиш да го използваш — каза Шоу. — Този модел има предпазител на ръкохватката и често се случва спусъкът да е много чувствителен.

Малъри леко наведе пистолета към пода.

Уит се обърна към него.

— Какво искаше да каже той с този ботулин, по дяволите?

Преди Малъри да отговори, Реджи пристъпи напред, извади спринцовката от дамската си чанта и я остави на масата до професора.

Когато тя отстъпи назад, Малъри погледна спринцовката.

— Ботулинът дълго време е смятан за най-токсичната отрова на света — отговори той с поучителен тон. — Но освен това има и безкрайни медицински приложения, като най-известното, естествено, е за производство на козметичния препарат ботокс.

— От него човек умира бързо, но в мъчителна болка — добави Шоу, без да откъсва поглед от лицето на професора.

— С теб нямаше да стане така — обяви професорът. — Както виждаш, спринцовката е заредена с две различни вещества в две отделения с полупропусклива преграда. Второто вещество е мощно обезболяващо. Щеше да изгубиш съзнание и нямаше да усетиш нищо.

— Докато умирам.

— Ами да — съгласи се професорът. — Все пак това беше идеята.

— Майлс! — възкликна Лиза. — Как ти дойде на ума? Ние не правим така с невинни хора!

— Е, най-лесният отговор е, че тогава не знаех доколко е невинен мистър Шоу — както и сега, честно казано. Беше ми известно единствено, че той е научил за нашата операция и плана за Фьодор Кукин. Струваше ми се най-малкото проблематично да го оставя да си тръгне.

— Но да заповядате да го убият? — попита ледено Реджи. — Ние не сме-убийци…

Тя спря, пребледня и извърна поглед. Уит, Доминик и Лиза не можеха да се погледнат в очите. По лицата им се четеше, че всички си мислят едно и също.

Технически погледнато, всъщност сме точно такива.

— Беше стратегическо решение, което взех по време на операцията — отсече Малъри. — Не съм го взел лесно или без угризения на съвестта.

— Е, от това ми става по-леко — каза саркастично Шоу. — Но въпреки това съм жив.

— Да, понякога плановете се провалят.

— Нека ти кажа от какво ще ми стане още по-леко.

Малъри и останалите се спогледаха.

— От какво? — попита той.

— От това да оставиш този пистолет. Преди да се наложи да направя нещо по въпроса.

Двамата мъже се погледнаха в очите. Докато Реджи ги наблюдаваше, изпита чувството, че гледа два овена, които се канят да сблъскат рогата си. Все пак Малъри най-сетне остави пистолета на масата до себе си, безобидно обърнат към стената.

— Кукин — каза Шоу. — Той е жив и се готви за удар.

— Прикритието ни беше много добро — отбеляза Малъри.

— „Много добро“ не е достатъчно. Прочетох материалите за този тип. Подобно умствено състояние често е свързано със склонност към обсесия, която излиза извън всякаква логика и очаквания. Просто трябва да приемем, че той вече издирва всички нас и в някакъв момент ще ни открие. Когато това се случи, какво сте готови да направите?

— Ще го убием — отговори Уит. — Точно това трябваше да направим поначало. Всъщност аз щях да го застрелям в главата, ако ти не ме беше спрял.