Дейвид Балдачи - Избави ни от злото

— Колко други като Кукин е имало? — попита Шоу.

— От моите думи ли си направи това заключение? Не е достатъчно основание.

— Всъщност не — отговори той.

— А от какво?

— Човек никога не е толкова добър при първия опит.

— Не съм съвсем сигурна, че бяхме много добри. Както сам каза, Горд беше пълен провал.

— На място винаги се случват неочаквани неща, независимо колко внимателно си планирал всичко. Но мисля, че имате два основни проблема, които може би са свързани.

Тя се отпусна на леглото и вдигна поглед към него.

— Добре. Какви са те?

— На първо място попаднахте в засада. Това означава, че или сте позволили на някой да ви шпионира, или сред вас има предател.

— А вторият проблем?

— Кукин все още е някъде там — каза той и почука по папката, която беше извадил от сейфа. — И ако човекът, описан на тези страници, не е сериозно омекнал през годините, той няма просто да си тръгне и да ви остави на мира. Ако наистина е очистил онези мюсюлмански терористи, значи все още умее да убива. А ако освен това има и човек във вашите редици, който работи за него, проблемът става още по-сериозен.

— Ако имаше свой човек сред нас, как изобщо го закарахме в катакомбите?

— Не знам. Но във всеки случай въпросът е друг: какво ще правите сега?

— Съвсем честно казано, това е малко непозната територия за нас.

— Затова искам да ви помогна.

— Повярвай ми, нямаш представа в какво се забъркваш.

— Точно за това те моля и аз: повярвай ми.

— Никога не съм се доверявала на никого — каза напрегнато тя. — Понякога не се доверявам дори на себе си.

Той седна до нея на леглото.

— Как изобщо се забърка във всичко това?

— А ти как се забърка в това, с което се занимаваш? — отговори ядосано тя.

— Всъщност беше против волята ми.

— Е, добре. Аз доброволно поех по моя път.

— Тогава и аз доброволно ще дойда с теб.

— Защо? Защо искаш да ми помогнеш?

— Нямам възможност да помагам на много хора. Когато имам такъв шанс, се опитвам да не го пропускам.

Гневът на Реджи утихна и тя го докосна по бузата.

— Коя беше Ана?

— Една жена, която беше важна за мен. Нали ти казах.

— Съжалявам.

— И аз.

— Аз не съм Ана, Шоу.

Очите му заблестяха.

— Знам. Никой не може да бъде Ана.

Той понечи да каже още нещо, но Реджи сложи ръка на устата му.

— Недей, моля те — каза тя.

Шоу я погледна, докато ръката й се плъзна от устата към бузата му.

— Реджи?

Тя поклати глава, изправи се, разкопча ципа на роклята си и я свали. После застана пред него по бикини и сутиен. Все едно чакаше да й каже да спре. Шоу не каза нищо, а продължи да я гледа. Най-сетне той вдигна ръка към хълбока й и леко го стисна. Тя го бутна към леглото и се отпусна върху него.

Реджи му се нахвърли, хапеше го по долната устна, после го целуваше по врата и по лицето и отново жадно се връщаше на устата му, докато двамата забързано си сваляха дрехите. В движенията им имаше енергия, гняв, отчаяние и дори едва овладяно насилие, докато се бореха един с друг.

И от двамата се стичаше пот, защото дори новата климатична инсталация на хотел „Савой“ не успяваше да се справи с горещината, предизвикана от енергичните им движения. Накрая се отпуснаха на леглото с преплетени крайници — косата й беше в очите му, коляното му беше между краката й, а ръката й беше обвита около главата му. Тя нежно го погали по лицето и го целуна.

Шоу лежеше със затворени очи и дишането му бавно се нормализираше.

— Явно и на теб чакането се е сторило толкова дълго, колкото и на мен — каза тя, като продължаваше да диша тежко.

Той се отдели от нея и се облегна на таблата на леглото.

— Нещо лошо ли казах?

— Ти не си виновна за нищо, Реджи.

Тя се притисна в него и разсеяно погали космите на гърдите му.

— Нямаше ли да бъде хубаво, ако можехме да поживеем така още малко? Да кажем, още няколко години?

— Щеше да ни омръзне, не мислиш ли?

— Иска ми се да го разбера лично.

Просто не си го представям , помисли си Шоу.

Двамата заспаха дълбоко, станаха късно на следващата сутрин и влязоха заедно в банята, като се редуваха да се сапунисват под душа. Пет минути по-късно вече отново правеха секс, докато горещата вода се излизаше върху тях. След това Реджи се облече и седна на леглото до Шоу, който беше само по халат.

— И какво ще правим сега? — попита тя, като изпитателно го погледна в очите.

— Не знам. Все още не сме разрешили проблема с Кукин. И ти все още не си ми казала достатъчно, за да мога да ти помогна.