А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

Рецензията представляваше щателен анализ и унищожителна критика на едно от проучванията на Уекслър и той остана възхитен от всяка дума. Във висшите академични среди убедителната критика е също толкова желана, колкото и възхвалите до небето.

- Значи знаеш за репутацията му.

- Това е човек, когото не можеш да не вземеш насериозно.

„Беше." Уекслър незабавно забеляза, че не е успял да се приспособи към промяната в обстоятелствата. Не беше лесно да минеш от сегашно в минало време, не и когато ставаше дума за човешки живот.

- Точно затова съм тук, а не у дома с годеника си да ям пуйка и да се шегувам, че старостта е накарала Арно да си играе игрички с мен - съгласи се Емили и намести колана, който я притискаше неудобно към кожената седалка.

- А, да, твоят добър сър Майкъл - спомни си Уекслър. - Как е нашият емигрант?

- Прекрасен както винаги. Праща ти поздрави Иска да ти кажа колко се отвращава от английското си минало след няколко години, прекарани на свещена земя, тоест в Щатите.

- Това момче никога не е знаело какво е добре за него - отсече Уекслър и кимна решително.

Емили се усмихна, но мисълта й бе прекалено погълната от Арно и нямаше настроение за приятелски закачки.

- В писмата си Холмстравд твърди, че знае къде се е намирала библиотеката - каза тя и кимна към плика в ръцете на Кайл, - както и някакво „Общество" и че са го убили заради тази информация.

- Госпожице Уес - премина Уекслър към познатия си преподавателски тон, - историците търсят библиотеката от векове...

- Знам - вдигна длан Емили, за да прекъсне лекцията. - Повярвай ми, наясно съм. Но неговото твърдение му струва живота. Склонна съм да приема, че си заслужава да му повярвам.

Пое си дълбоко въздух няколко пъти в опит да събере парченцата на пъзела, с които разполагаше до момента.

- Това, което ме обърква най-много, професоре, е начинът, по който умря. Не е обикновено убийство. Очевидно е извършено от професионалист. И Холмстравд е знаел какво го очаква. Изпратил е тези писма в деня преди да умре. Защо му е било на някого да убива стареца?

Убийството на Арно, което го бе подтикнало да остави писмата и уликите, които бе защитавал с цената на живота си, доведоха Емили до тук, а тя все още не можеше да намери в него никакъв смисъл.

- Просто не пасва. Наистина, някога библиотеката е разполагала с огромни ресурси. Но да убият човек? Какви ресурси може да притежава сега библиотеката? Каквито и да са, може ли да оправдаят такава смърт?

- Има още нещо.

Емили бе забравила, че Кайл е с тях, затова намесата на специализанта я изненада.

- Моля?

Кайл вдигна поглед от страниците, които беше разстлал на коленете си.

- Съжалявам, доктор Уекслър и доктор Уес, но самата библиотека не е всичко.

Моментът бе сериозен и Емили се почувства леко притеснена от радостта, която изпита от споменаването - най- накрая - на подобаващата й степен.

- Погледнете това - продължи Кайл и подаде един от листовете на Уекслър. - Погледнете на около две трети от началото на страницата. Единствените две изречения, които са на нов ред.

Уекслър погледна реда.

- Тя наистина съществува, както и Обществото, което я придружава. Нито тя, нито то са загубени.

- Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид, млади човече - каза Уекслър и подаде страницата на Емили.

- Той не казва просто че знае за библиотеката - обясни Кайл. - Пише: Тя наистина съществува, както и Обществото, което я придружава.

Направи пауза, докато Емили отново поглеждаше към вече познатия почерк на Арно.

- И това... е, добре... това променя всичко.

13.00 ч. по Гринуич

- Какво знаете за различните теории за случилото се при унищожаването на библиотеката?

Сега Кайл Еймъри бе център на вниманието и на Емили, и на Уекслър.

- По-точно, какво ви е известно за теориите, че все още съществува?

Емили вече се колебаеше.

- Едно е да правим предположения за изчезването й Да теоретизираме, че всъщност продължава да съществува... е, това е нещо съвсем друго.

Кайл я погледна изпитателно.

- Вярно. Но вие дойдохте тук въз основа на предположението, че е възможно все още да съществува, така че нека поне не отхвърляме предварително различните възможности.

Кимна, зачака утвърдителното кимване на Емили и когато го видя, продължи:

- Да направим крачка назад и да започнем с теориите как е изчезнала.

- Като цяло учените са единодушни, че е била унищожена - започна Емили, - но по въпроса кога, защо и кой го е направил, консенсус няма.