- Точно така. Най-често срещаното твърдение - любимо от години на академиците любители - е, че е била изгорена, било то преднамерено, или случайно, при завладяването на града от Юлий Цезар през четирийсет и осма година преди Христа.
- Само няколко години след като Марк Антоний е направил големия си дар, за да впечатли Клеопатра - прекъсна го Уекслър. - Дяволски добър сватбен подарък, ако мога така да се изразя. Жена ми ми подари само първото издание на една от книгите на Толкин и кутия за пури с овлажнител. Още тогава си беше скръвдза.
Емили и Кайл се засмяха на уникалния подход на Уекслър към романтиката.
- Добре - добави Кайл, пренасочил вниманието си в друга посока. - Но колкото и романтично да звучи идеята, че Цезар е опожарил града и библиотеката от ярост поради изневярата на Клеопатра, тази теория е опровергана.
- Разполагаме с дневници и пътеписи от антични автори - потвърди Емили, - които споменават, че са използвали библиотеката десетилетия и дори векове по-късно.
- Точно така. Историята звучи хубаво, но не съответства на доказателствата. Има обаче други две теории с факти и дати, които пасват малко повече.
- Мюсюлманите и християните - предположи Емили.
- Именно! - възкликна Кайл и се понадигна на кожената седалка, въодушевен, че Емили е в течение на основните теории. - Дори да не я е изгорил Цезар, повечето хора все още смятат, че библиотеката навярно е паднала при разграбването на Александрия. А тя е разграбвана ня -колко пъти. През шестстотин четирийсет и втора година воините на новата вяра - исляма, -които се сражават на изток, се придвижват на запад и под командването на Амр ибн ал-Аяс преодоляват защитата на Александрия и превземат града, опустошавайки огромни части от него при настъплението си. Амр е безмилостен генерал. В стремежа си да изкорени старите религии и да наложи на тяхно място новата вяра - исляма, - той разрушава езическите храмове, а паметниците на езическата мъдрост си отиват заедно с тях.
- Има ли преки данни, че Александрийската библиотека все още е съществувала по време на похода му? - попита Уекслър. - Или че неговите воини са я унищожили?
- Нищо пряко. Знаем само, че е разграбил града и подобно деяние напълно би отговаряло на характера му.
- Хипотезата, че библиотеката е унищожена от християните, е горе-долу същата - обади се Емили, - но датите са малко по- отрано.
- Точно така. Тази теория гласи, че се е случило някъде по времето на Теофил - съгласи се Кайл и кимна на Емили, която продължи:
- Царуването на Теофил V е приблизително по средата между това на Цезар и похода на Ал-Аяс - към края на IV век. Той е християнски император и един от първите, които налагат християнството не просто като разрешена религия, а като единствената допустима религия. Издава едикт, с който заповядва да разрушат всички езически храмове в империята му, и епископът на Александрия, който също се казва Теофил, с готовност му се подчинява.
- Можело е да пощадят библиотеката - намеси се Кайл, - но историческите й връзки с езическите вярвания били прекалено силни. Началото й е положено като храм на музите и скоро след основаването й я разширяват така, че да включи и „Серапеума" - храма на бог Серапис.
- Според тази теория - довърши Емили - неразрушимата връзка между езическото учение и езическата религия е подпечатала съдбата на библиотеката и тя пада под напора на сбирщината на Теофил по някое време през триста деветдесет и първа година.
- Да, накъдето и да се обърнем, виждаме само признаци на любов и толерантност -обобщи саркастично Уекслър.
- Допълнение към историята, с което всички тук сме добре запознати - съгласи се Емили, която чувстваше, че може да говори от името на тримата. Никой историк не би се изненадал от подобни истории.
- Но това, което е наистина интересно - продължи Кайл, - са легендите, основани на възможността унищожаването на библиотеката да е било само частично. Някаква част от нея да е продължила да съществува.
Първоначалната подозрителност на Емили започна да се възвръща.
- Някои обожават теориите за конспирация.
- Вярно е - съгласи се Кайл. - Но няма как просто с лека ръка да отхвърлите тази възможност. Мнозина - тук включвам и себе си - смятат, че е немислимо такава огромна библиотека просто да изчезне. Никой император не би изгорил подобно съкровище. Никой владетел, мюсюлманин или християнин, колкото и да е обсебен от религиозен плам, не би захвърлил такива незаменими ресурси.
Читать дальше