А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

Емили мълчеше, оставяше историята на Кайл да нахлуе във вече кипящия й от активност мозък. Не беше невъзможно. Не всички тайни общества бяха мит. Описаното от Кайл всъщност е древна форма на тайно събиране на информация - нещо, което правителствата продължават да правят и днес, при това пак конспиративно. Една подробност все още не се вписваше в логиката на историята.

- След като тези Библиотекари са се разпръснали навсякъде и събират нов материал, нищо никога ли не е излязло навън? Нима библиотеката се е превърнала само в огромна клоака за знание?

- Кой знае? - вдигна рамене Кайл. - Попадал съм на различни варианти на традиционната легенда, които гласят, че Библиотекарите от време на време разпространяват части от информацията в библиотеката, когато смятат, че това е в полза на висшето благо. Но точно на това място традиционната легенда се разделя на толкова много разклонения, че е трудно да добием конкретна представа кое може да е истина и кое е чисто въображение. Някои от теориите наистина стават безумни. Говори се за тайно подставяне на стари ръкописи така, че археолозите да могат да ги „открият", за изтичането на военни данни срещу потиснически нации и тъй нататък. Измислете някакъв начин, по който може да се е разпространила информация - и бъдете сигурна, че някой вече е изградил такава теория.

Емили вдигна вежда.

- Смятате, че някои материали са изнасяни от библиотеката, макар че е скрита. Просто не знаем как?

- Точно така. Групите Библиотекари и техните наследници определят, по един или друг начин, каква информация да предоставят на обикновените хора, когато решат, че е уместно. Ако допуснем, че в тези легенди има някаква истина, става въпрос за огромна сила и влияние в малко на брой ръце.

Емили наведе поглед към писмото на Арно. Колкото и страстно да говореше Кайл, колкото и част от нея да копнееше да повярва, че в тази толкова странна легенда навярно има известна истина, всичко й се струваше прекалено нереално, за да е възможно. Толкова много предположения, свързани със сегашното й пътуване само чрез неясни коментари, написани от ръката на Холмстранд.

Тя наистина съществува, както и Обществото, което я придружава. Нито тя, нито то са загубени.

Погледна към второто писмо.

Библиотеката съществува, както и Обществото, което я охранява и поддържа.

Следващите думи на Кайл заличиха всяко съмнение.

- Има и още нещо. Точно заради това изобщо повдигнах въпроса.

Младежът се приведе напред и очите му се приковаха върху страницата заедно с тези на Емили.

- Тази група, тази общност от Библиотекари, които са поддържали библиотеката през целия ход на човешката история, са станали известни просто като Обществото.

Вашингтон, окръг Колумбия - 07.45 ч. източно стандартно време (12.45 ч. по Гринуич)

Джеферсън Хайнс се приближи към познатата пейка във Фолгър Парк със също така познато усещане за несигурност. Знаеше, че навсякъде във Вашингтон всяко негово движение се записва поне от половин дузина камери, но бе наясно и че криенето на открито често е най-добрият начин да избегнеш прекалено внимателно наблюдение. Всяка среща, която уреждаше, особено „на затворени врати", щеше да е щателно проследена. Една случайна среща в парка обаче можеше да се сметне точно за това - случайна среща. Щеше да е наблюдавана, разбира се, и несъмнено подслушвана от Тайните служби, които можеха да чуват и най-лекия шепот посредством някакъв технологичен фокус, който той не проумяваше. Нямаше начин да го избегне, но тук поне можеше да седи и да говори, стига и той, и Кол да се изразяват завоалирано и да се придържат към кодовите фрази, за които отдавна се бяха споразумели. Освен това понякога целта беше именно да те подслушат.

След няколко минути Кол се приближи към пейката и седна до него. И двамата носеха дългите зимни палта на висшата политическа класа, кожени ръкавици и вълнени шалове, които да ги предпазват от студа. Първите няколко пъти се бяха срещнали на публично място, което изнервяше вицепрезидента, но уверенията на Кол се бяха оказали верни. След като си намери място във вицепрезидентския кабинет чрез редовни посещения под прикритието на лобист и поддръжник на политическата идеология, вече никой не се учудваше да види Кол и вицепрезидента заедно. Винаги разполагаха с извинение - съвсем истински проблеми, които трябваше да се разрешат, а като политически маневрист Кол нямаше равен. Обещанията му никога не оставаха неизпълнени и той носеше на вицепрезидентския кабинет подкрепа и финанси, както се очакваше от всеки добър активист и поддръжник. Не предизвикваше ничии подозрения. Вместо това се превърна в човек, когото хората от вътрешния кръг на Хайнс очакваха да видят със задъхано нетърпение.